МАНДАРИНИ (Втора част)

След всичко казано, след направените списъци със задължения, се успокояваш, че си полезен на себе си. Дори би могъл да се наречеш "полезен на околните", с малко късмет... дори ще си повярваш. А за да звучи добре, лепваш му етикет "организация".
Безсмислено, но прилежно планиране на времето - в квадратчета, в графички и с много чертички. Планирането се осъществява след закуска, обяд или вечеря. Рано, късно или на време. Нямаш време.

Но никой от "околните" не смее да ти направи забележка, защото си някакъв умопобъркан маниак (също като тях). Най-вече защото така ще се огледат в теб и ще вземат да се стреснат от отражението си. Просто не желаят да го възприемат, гнус ги е от това, което са.

Премахнали са от списъците си всяка "скука", за да нямат ВРЕМЕ да помислят (щото това води до лудост понякога). Стават тъпи, тъпи, тъпи.
Пълнят свободните си пет минути в похабяване на хартия (значи някое и друго дърво в повече), съставяйки поредната никому ненужна бележка, за да вземат кило мандарини.

Ежедневието става попълване на празно пространство, независимо дали е лист от тетрадка, промеждутък между две задължения, гледане на телевизия, защото няма какво друго да правиш, функционираш на автопилот или (в точна последователност) - уста - шкембе - черво - кенеф (о, това беше грубо).

Но ето, че един ден се спираш. Просто така, докато си напомняш писмено за покупките в близкото бъдеще. Защо? Хрумва ти нещо странно изведнъж: безсмислено е. Тази ръка (показваш я на себе си) е изписала толкова много излишни думи. Трябва да се сложи край на безумството. Още сега, на мига. И се усмихваш сам в стаята, озарен от мигновеното просветление. Нима е толкова просто?
Чуваш как едно тъничко гласче ти нашепва в ухото: "Естествено, не ставай смешен."
О, ти си воден от нов странен импулс! Слизаш до магазина. Купуваш кило мандарини.

BEZ.

МАНДАРИНИ

 

Седнах да пиша с някаква много ясна представа какво точно искам да кажа.

И просто... изведнъж всичко ми изскочи от главата. Абсолютно нарочно.

Ето го и сега - на върха на езика ми е (всъщност, това е парченце мандарина).

Побърках се от четене тези дни - прекомерното мислене (породено от прекомерно четене) е изключително вредно. Води до това, да забравиш до къде си стигнал с някакво изречение, мозъкът ти тотално се разглобява на съставните си части, приличаш на купчинка от зле подредени влакънца и бръчки (чинийката ми с мандарини е празна - това безкрайно ме натъжава). Води до нелепи заключения, които изглеждат доста логични до даден момент, когато осъзнаваш, че си откровено тъп. Започваш да си водиш бележки за всякакви всекидневни глупости - да направя това (да - ще ми отнеме еди-какво-си време), да приключа с тези простотии до този час и след това - да почна следващите, да отида до магазина, за да купя кило мандарини (за какво ти е, по дяволите, да си напомняш нещо, което искаш да направиш?).

В един момент, се превръщаш и ти самия в едно досадно задължение, с което трябва да се приключи. Съжалявам, но е нелепо. Нелепо е, защото е факт.

Терзаейки се за някакви си "трябвания", не постигаш кой знае какво. Не че е особено учудващо: Да позволиш да ти втълпяват, че си негоден, нескопосан, анти-талантлив, антисоциален, че ти трябват антидепресанти, че си ненужен, мързелив и в същото време - работохолик, стиснат, злобен (защото се защитаваш от такива като теб) - това си е чиста проба слабохарактерност (демек, че си тъп в някаква степен). Всъщност... Кой си ти? Кой си ти и защо имаш претенции към това, как да си обеля мандарините?

Допускаш същите несправедливости, от които се оплакваш постоянно, но искаш нещо хубаво да се случи. Обречен си, приятелю.

Aaaaaa! Сетих се какво щях да напиша:

NB!
- да почета (1/2 час)
- да направя 100 лицеви
- да измия чиниите
- да си направя медитацията (15-20min)
- да купя мляко и мандарини

Мамка му и прасе.

BEZ.

"Б" като "Бухтичка"

БУХТИЧКИ 

Необходими са ти:

500гр. брашно
200гр. кисело мляко
3 яйца
2 к.ч. захар
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. сода
настъргана лимонена кора (мама ги прави без такава)
200гр. мазнина за пържене
+ две сръчни ръце
+ подходяща музика

Как да си ги направиш:

Меси се меко тесто. Разточва се на 0,5 - 1см. (ако точилката залепне е много кофти, затова внимавай). И моята любима част: С чашка се изрязват кръгчета от тестото, които после се пържат в горещата мазнина. А това, което остава, се нарязва безразборно. При пърженето се получават странни неща.. Изненада!

П.П.: "П" като "Пробвай ги със сирене"

Бухто-песен

BEZ.

alphonse mucha

- Тази рисунка я направих на третия си рожден ден. С лявата ръка. Такова ли искаш? Аз лично предпочитам цветята. И това - това вчера го завърших. Какво ще кажеш?

- Господин Алфонс Муха, няма да се разберем по този начин. Скивайте сега, аз въобще не си падам по цветята. И тия тука са ми леко кичозни.

- Значи без  девойките с къдравите неща?

- Е, може малко, ама да не седи театрално.

- В какъв смисъл?

- Ами неестествено са застанали, все едно позират. И линията е еднаква навсякъде.

- Хубаво, на мен пък си ми харесват.

- Да, защото все още имате лош вкус, но и това се оправя. Само трябва да четете повечко книги.

- Виж какво, ще си ги нарисувам както искам. Мнението ти въобще не ме засяга. Ще сложа и цветя, и златно ще сложа и АДСКИ много червено, и ще си къдря колкото ща, и ЩЕ ИМА МНОГО ЦВЕТЯ.

- Kога сте роден, г-н Муха?

- 24 юли, защо?

- ЗАЩОТО СТЕ ЕДНО САМОВЛЮБЕНО КОПЕЛЕ.

- Може и така да е, но нека си го кажем честно - и на малкия пръст не можеш да ми стъпиш.

- ...принуждавате ме да го направя - ще се возите в багажника.

И ето го, Алфонс, на пода.


БEZ.

Намерих дъвка

Намерих тази дъвка, която беше в тази форма.

И реших, че ще е много подходящо, ако я сложа тука.
Само казвам.

Разхождах си се по улицата и съвсем случайно се натъкнах... Щеше ми се да е по-хубава случка с по-позитивни мисли, но не винаги се получава.

Имам нещо важно да драсна за дъвките и хората - нещо, което обединява всички. С подходяща песен и сърца навсякъде. Е, то е тайна все още - само проект.
Иначе, след тази дъвка, която снимах, много ще се замисля дали следващия път да настъвам. Или да дъвча.

BEZ.

Каквито са.

Нещата, каквито са.

Трудно е да се преглътне. Май някой беше казал нещо за горчилката, която има вкус на лайна.
Не е вярно, горчилката няма вкус. Безвкусна е като въздуха.
Нещата такива, каквито са, могат да се видят без страдание (напоследък тази дума е навсякъде). Безпристрастно, обективно - каквото е - просто е.

Придавайки смисъл на всичко, се лишаваме от това да търсим смисъла, защото просто знаем - "да, той е там, нали знаеш". И с това се продължава непрестанното въртене в кръг: щастие, страдание, щастие, страдание.
Но смисълът не е там, няма общи правила за управление на каквото и да било (обичам да говоря глупости). Нито общи принципи, нито общи идеи. Няма, няма, няма.
Пише го и в разни книжки за будизма.

"Ето, нека си представим, че стъклото става като тюл и ние минаваме през него.."
из "Алиса в Огледалния свят"

BEZ.

Забравени

Облаците лежат, забравени.
Земята расте - забравена.
Паяжини по ъглите, забравени.
Необличани ризи, забравени.

Неразхождани кучета, забравени.
Несресани коси, забравени.
Забравени чувства - забравени
мисли, любови, тъги, заедно с всички
страдания.

Извисяване над нещата, над всички неща, които са забравени.

Това ни пречи да се видим.

BEZ.

http://www.youtube.com/watch?v=H2-1u8xvk54

Oще едно писмо

Сънувах прекрасен сън. И искам да ти го разкажа.

Но за това ми трябва писмо. Още едно.
И после още едно. И още едно.

Или пък нито едно. Или пък очи в очи.

Знам, този сън ще е потънал в букет от маргарити. И в януарски сняг.
Може би просто в тишина.

Ще ти разкажа моя сън без думи - само трябва да слушаш много внимателно.
Защото той се повтаря от известно време - като го усетиш, няма да го сънувам повече.
И това ще е най-чудесното усещане на света.

ти, застанал на парапета.
ти, нагазил в кишата и в чистия сняг.
Ти, който ме виждаш как отварям вратата,
която никога не е била затворена.
Ти, който вечно се завръщаш - 
но този път - оставaйки.
И нещо приказно нашепва нещо
нещо приказно шепти.

ти - застанал с топли длани,
с дъх на свежо, с връхчета на копие
в очите, който ме обичаш.
ти - очакващ, смаян - ти.
И аз - потънала в снега
на маргарити. 

BEZ.

В косите на Вещица

Имало едно време, преди много време,
един момък, който обичал една  вещица.
Всъщност, той не го знаел.
Вещицата му направила магия, омагьосала го с косите си. И той, горкия, взел, че се влюбил в тях. Дори не забелязвал лицето, което, при всеки удобен случай, издайнически се подсмихвало. Косите на вещицата ставали тръни, тръните ставали ръце.

Вещерски тръни спят през деня.
Преди - нощем светели - светели.
Малки плодове растели в страх -
в Градини с Малки плодове.
За момъка било е късно,
да се отдели от тях:
по ръцете имал тръни.
И коси в устата му, уви,
дори не можел да ги вкуси,
не можел да ги сподели.

Те светели ярко в нощта,
обвита в сияещи шипки.

* * *

Веднъж вещицата изчезнала -
с всички магии в ръка,
оставила някъде момъка -
къде? - той сам не разбрал.


Имало едно време, преди много време,
една вещица. Тя изоставила един момък по пътя. Оставила му косите си.



BEZ.

Мило мое

Има един въпрос, който спешно се нуждае от отговор.
Но аз няма да го търся, защото не му е дошло времето.
Това е само една Част от важните неща.

Помни, мило мое,
ще има чуден ден, след като видим залеза на много слънца и луни.
Ще се срещнем отново в този ден, ще се познаваме повече от преди.

Като две пътеки, които вечно се пресичат, без значение накъде завиват и защо се губят понякога.
Мило мое, не тичай по пътеката, по която вървя - не тичай след мен.
Аз няма да се върна, нали знаеш? Никога няма да е същото, каквото е било. Но може да е дори по-хубаво. Като в наш си сън за Щастие, мило мое.

Стори ми се, че каза нещо, но недочух думите ти (прости, май беше шепот в собствената ми глава).

Тежките крачки дрънчат по паважа, за да намерят своите Обятия.

Знаеш, всички правим грешки, мило мое.
Обърках те с нещо, което още не си. Трябва ти време, прочетох го в очите ти, докато избягваше моите, в страха ти от мен - защото има нещо неразбираемо в това силно чувство, което толкова те плаши.
Мило мое, ще разбереш, но трябва да порастнеш преди това.

Обещавам ти, ще се видим пак. Не защото така искам, или защото ти.

Виждаш ли сега всъщност.. колко много те обичам?

/мислите на паднала теменужка/



BEZ.