В косите на Вещица

Имало едно време, преди много време,
един момък, който обичал една  вещица.
Всъщност, той не го знаел.
Вещицата му направила магия, омагьосала го с косите си. И той, горкия, взел, че се влюбил в тях. Дори не забелязвал лицето, което, при всеки удобен случай, издайнически се подсмихвало. Косите на вещицата ставали тръни, тръните ставали ръце.

Вещерски тръни спят през деня.
Преди - нощем светели - светели.
Малки плодове растели в страх -
в Градини с Малки плодове.
За момъка било е късно,
да се отдели от тях:
по ръцете имал тръни.
И коси в устата му, уви,
дори не можел да ги вкуси,
не можел да ги сподели.

Те светели ярко в нощта,
обвита в сияещи шипки.

* * *

Веднъж вещицата изчезнала -
с всички магии в ръка,
оставила някъде момъка -
къде? - той сам не разбрал.


Имало едно време, преди много време,
една вещица. Тя изоставила един момък по пътя. Оставила му косите си.



BEZ.