DOORS

Хората стоят пред вратите и мотаят ключовете в ръцете си. Хората са странни. Няма да ги коментираме.

BEZ.

HAIRCUT

 Нямай страх да променяш. Нямай.

Нямай коса.
Нямай бижута.
Нямай лицемерни гримаси.
Нямай калпав метаболизъм.
Нямай плач.
Нямай страх от буболечки.
Нямай нищо.

Имай песен.
Имай бавен ход.
Имай време да седнеш и помислиш.
Имай хубави палци на краката.
Имай въображаем приятел, който може да цвърчи.

И нека, по възможност, опашката му да е голяма.

И когато косата ти почне да пада на плочките в банята, застани бос пред нея. Имай двама луди покрай себе си - нека имат ножици.

Тогава няма как да сбъркаш.


BEZ.
 

Някога, някъде

 Понякога, действително е така, има моменти на пълно щастие.
Но те, действително, са всъщност много малко. Тези, които са пълни.
Това ме кара да сбърча вежди и да потъна в дълбок размисъл.
Не че е полезно, имам предвид.
Някога се случва да имаш ужасно главоболие, което не ти прощава и ти просто не можеш да си прекараш вечерта приятно. Действително е така.
Някъде сигурно има напълно пълно щастие без моменти.

Но колко ли е Ужасно да не познаваш истинската стойност на щастието, защото вечно си щастлив? Лошо е да казваш такива големи и хубави думи (сега ще се накажа).
И сбърчвам вежди все повече и повече. Ето, вече носът ми започна нервно да трепери. Отмерва всяка секунда - отвратително е.
Къде е това някъде, където има вечно щастие? Ако го разберете, моля, на никого не казвайте. Ще настъпи катастрофа.
Ако всички хора са напълно щастливи би било чудесно, имам предвид наистина чудесно, разбира се. Има такива моменти.
Но предвид сегашните обстоятелства... (особено в моменти на оплакване, заради липсата на iPhone 4).
А ако има някъде място (да го наречем.. Утопия), където всички се обичат? Не ми го казвайте. Наистина, не го правете. Рано или късно, ще излезе слух, че знаете всичко за него. Спокойно, това си остава поверително.


BEZ.

Творческа атмосфера

На Това, приятелю, му казват: Творческа атмосфера. Всъщност си е просто едно голяма мазало.
Жито и конци на пода, парче от чорап, евтина тоалетна хартия и нещо дървено, с размер 46x55.
Каква е целта на мазалото? Да излезе нещо смислено, с ясна концепция, с изявен композиционен център. Казано по-разбираемо: нещо, което си длъжен да направиш, за да може някой да го одобри (в тоз конкретен случай).
От това нещо горе, излезе пано, със заглавие "Сношение на морски охлюви". Да, това е точно това, за което си мислиш.
Ето до какво довежда творческата атмосфера. Оказваш се сам в стая, пълна с боклуци (буквално и преносно), приличайки на един от тях (буквално и преносно). С разсъдък на луд, със същия вид и с лакирани нокти - без значение от пола ти.
Накрая сядаш пред компютъра, за да напишеш текст от несвързани помежду си глупости.
Разни содомити и тям подобни...
Знаеш ли какво е еклектика? Кляка след тиктакане...

BEZ.

LAMBRUSCO

И всичко е РОЗОВО. Толкова РОЗОВО. И толкова сладко шумят мехурчетата в чашата. И толкова сладки глътки минават сладко. И всичко е толкова розово, розово, розово. Като облаците, като розите, като котките от страни-на-чудеса. И розовите обувки на вещици, върху които са паднали къщи. С розовите им мисли, с розовите им сънища.
И всичко това пуква в мехурчето, в чаша Lambusco...

BEZ.

Booze and Blues

 

  Докато пътуваш през главата ти минават хиляди музики, хора и неща. Накрая всичко става едно общо размито петно.. Шарено, шарено, шарено. Цветно.
Накрая преливат от теб и се губят някъде.
В този момент липсва само какаото - иначе всичко би било напълно съвършено..
Действително... аз нищо, нищичко не помня от това.

BEZ.

Walk?

 Крачки - малки, големи, по-големи, огромни, придвижващи се, отстъпващи, гигантисими-огромнисими, сладки, солени, ситни, широки, заблудени, сдухани, уверени, жестоки, смазващи, очарователни, смешни, тъжни, жалки, жадни, обременени, замислени, литераторски, артистични, бохемски, расточителни, свити, потайни, свиващи се, уморени, ведри, щастливи, шарени, скалъпени, недоразвити, учени, прости, смели, хихикащи, кряскащи, шепнещи, красноречиви, красиви, грозни, смешни, приказни, теоретични, комунистически, социалистически, консервативни, иновативни, опозиционни, прогресиращи, джазови, железни, меки, бели, черни, цветни, нюансиращи, преливащи, прекаляващи, приканващи, отчайващи, безпомощни, стари, млади, спешни, неотложни, сериозни, рошави, сресани, заспали, недоспали, горчиви, упорити, ритащи, смайващи, изненадващи, средни, морави, повърнати, повърхностни, задълбочени, вглъбени, с лош метаболизъм, нахакани, разтропани, тропащи, скачащи, плъзгащи се, миризливи, смъртно болни, здрави, ароматни, безцветни, звучни, щурмуващи, шумни, безшумни, тихи, вироглави, откликващи и сами.

Почти колкото хората, но малко повече.



BEZ.

MISTAKE

Don't speak to me this way

Don't ever let me say
Don't leave me again [x2]
I never felt this loss before
And the world is closing doors
I never wanted anything more
[x2]
Don't hug me this way
Don't touch me this way
Don't hug me again [x2]

Don't hug me this way

Don't touch me this way
Don't hug me this again [x2]

...

I never felt this loss before
And the world is closing doors
I never wanted anything more
Please, Don't let me make the same mistake again [x2]

                                                              by MOBY

BEZ.

ТВОИТЕ БЪДЕЩИ ДЕЦА

http://www.youtube.com/watch?v=qYS732zyYfU

Кудо и Сигла са близнаци, твоите бъдещи деца. Ти се запозна с тях, докато пътуваше във влака към Слънчев бряг. Родени са на 11 юни 92-ра. И са толкова различни, все едно са огледални. Грижи се много за Кудо и Сигла. Все пак идват от много, много далеч.

BEZ.

Колко си хубава!..

На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

                                                           Христо Фотев

BEZ.

GO. VEGETARIAN. NO.

Tell me more about it.

BEZ.