ГИГАНТИЗЪМ

Когато гледаш на нещата от този ъгъл, те винаги изглеждат впечатляващи. Перспективата си знае работата (нарича се още "визуална манипулация").

И когато вече си тотално шашнат, значи си е свършила работата. Да, същинска визуална манипулация.
Целта е да те накара да се почувстваш нищожен пред Неопровержимото Величие на Природата.
Ама трябва да признаем, че доста добре се справя..

Добре е понякога да те тресне нещо по тила, за да се осъзнаеш и да разбереш къде се намираш. В противен случай, положението щеше да е просто отчайващо...

Добре е, че съществува Перспективата, защото ако я нямаше, Самочувствието на човека би довело до същински катастрофи.... И ние би трябвало да сме благодарни за това. Защото Природата не се е получила, благодарение на нас - ние сме се получили, благодарение на нея.

Колко е хубаво, че бедствията ни напомнят за това.

Тогава Перспективата наистина е впечатляваща...


BEZ.

Една Стена..

Там имаше една Стена, на която можеше всичко да нарисуваш. И ти наистина, наистина всичко нарисува. И всичко написа. И всичко измечта... И дойде време друга стена да изградиш, за да запълниш с чудеса... И Светлина! И кой може да каже защо?

Има ли нужда?

Стените станаха безброй. И всички хора си намериха стена.

И всички вече притежаваха свое собствено чудо...

И няма нищо чудно: сега също вече е време всеки пак да намери своето собствено чудо.

BEZ.

ОСТРОВ

Остров. В морето. Далеч от брега. Наоколо няма никой, няма кой да попречи на времето за игра.

Не, това не е никакво дърво. Това е таен остров на мечти.

BEZ.

КАТО ПУЛС в мен тупти...

* * *

КАТО ПУЛС в мен тупти
пак часовникът стенен,
и нещата с несменен
трепет шепнат край мене:
“Кой беше ти?”

Друг ме прави среднощната моя мечта,
друг живот ми дарява нощта,
но пред никой не бих споделил:
О, как страшно открити
зеят вратите
на духа ми унил...

Но аз знам, че остават у мен
всеки стон, всеки жест спотаен
( а човек от това се бои!),
мойто детство и в тоя момент
неотлъчно до мене стои!

И е пълно край мен с народ,
всички – преди мен живели,
преко смърт и раздели
дълго са плели
и плели
всички брънки на моя живот.
И ако седнем, приятелю мой,
и ти кажа сега, че – уви!
страдах и аз –

кой знае кой
заедно с мен ще мълви
в тоя час...


РИЛКЕ, из "Ранни стихотворения" /превел Стефан Бесарбовски/

BEZ.

MOON

 И това е. Само една вечер, само един миг. И ти позволяваш това да те промени? Що за човек си? Заспиваш, а вътрешно се тормозиш от съмнения.. Те са лош съветник. За какво ти е да живееш в една лунна соната, когато можеш да имаш всичките дни на света?

Сега заспи. Утре ще се събудиш. Утре пак ще имаш шанса да се промениш.



BEZ.

ОСЕМ (втори дубъл)

Та... по едно време си говорехме за билярда. Какво се случи после?
Оказа се, че не е толкова изнервящо.

Интересно как хората си променят мнението (да, човек съм, признавам си). Но е факт.
Специално за това - не е кой знае какво, но обстоятелствата са важни.

Правилата си остават толкова неясни, каквито са били и предния път. Даже се появяват и нови усложнения. Ето, че сега на масата има две осмици. Не една, а две. И какво да правим с тях? Само подскачат насам-натам. Само че, този път едната осмица не е като предишната. Има различен вкус, различен цвят. Тя самата не знае, че сега пиша за нея.

Но този път няма да минат осем години, докато двете осмици се срещнат. Въпросът е, заслужава ли си?

BEZ.

ЛАПИ (в съня на едно улично куче)

Из тоя друм съмненията бродят,
изгубен син, не тръгвай в тоя друм!
Там горестни затмения те водят,
из тоя друм съмненията бродят,
съмненията давят твоят ум!

Ти губиш невъзвратно светла памет,
обричаш се на бедствия самин,
там признаци застинали те мамят,
из тоя друм ти губиш светла памет,
из тоя друм не тръгвай, беден син!

Николай Лилиев, ПОЕМИ


BEZ.

НЕ БЪРКАЙ В КОНТАКТА

              Защо ли? Получава се това:

И при това - завинаги. ЗАВИНАГИ. Все едно е сън на някой Всемогъщ... Всемогъщ някъде. Някога.

Майната им на боговете... Или както е казал Мартин Идън: "Светците на небето! Та нали са светци и нищо друго. А той е човек."
И е толкова прав. По дяволите нормите. По дяволите анархията. По дяволите сектантите. По дяволите войната и по дяволите световния мир. Всичко да върви по дяволите. Какво има значение след смъртта? Или някъде по време на живота, ако не е изживян? Кой ще е този, който да ни каже какво да правим, било то да спазваме правила, или да не ги зачитаме въобще.

Какво значение има всичко, след като вече си бръкнал в контакта?



BEZ.

BETWEEN TWO WORLDS

http://www.youtube.com/watch?v=9eewhgmVpsc

ЕТО ТИ РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ДВА СВЯТА.

За какво повече можем да говорим, след като живеем в тази реалност, но не я виждаме и не я разбираме.
Да се не знае и философията, макар..

Както и да е - нека погледнем обективно: случват се неща всеки ден. Буквално.

Какво правим по въпроса, касаещ тяхното забелязване и възприемане?

Нищо?

Е защо така?

Нека подходим по по-различен начин. Да избягваме тези неща, които ни обикалят. Абсолютно да се стремим да не ги виждаме.
Каква е целта - ще попитате.

Колкото повече ги избягваме, толкова по-често ще се натъкваме на тях и ще ги правим видими.

ВИ-ДИ-МИ.

ИЗ-КЛЮ-ЧИ-ТЕЛ-НИ.

РЕ-АЛ-НИ.

...Заболя ме главата. Целта ни би трябвало да бъде не да постигнем кой знае какво в еди-коя-си сфера, което да е изключително и неповторимо, а да вземем това около нас, което съществува и да направим нещо от НЕГО. Защото няма да откриете нещо, което вече не съществува под някаква форма. Всичко ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВА и усилията Ви ще са БЕЗСМИСЛЕНИ. Откажете се.

И още нещо, преди да забравя, НИЩО НЕ Е ГРОЗНО ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО.

BEZ.

Откъде идва тишината?

   Мисля, че тишината идваше от едно много тайно място.
Засега, учените се стараят да разберат по-добре същината на проблема: Защо хората се страхуват от тишината? Защо при някои е точно обратното и искат тишина?
Отговорът, разбира се, е съвсем простичък.
Трябва да има тишина, така както трябва да има смърт. Тишината е необходима за всеки един човек, защото в противен случай, бихме се побъркали от шумове и от неща...
Да, но когато тишината не си отива, а стои при нас, тогава ние полудяваме. Защото не можем да живеем без шумове и неща.
Откъде все пак идва тишината? Някъде ... отвътре?
Що за глупост.
Някой я е посадил някъде в мазето на съзнанието ни, така че да си е там, но без да пречи.
Лошото е, че в даден момент, тя има нужда от свобода и просто излиза на разходка. Не гарантира обаче, че ще се върне. Това е най-лошото, да.
Като характер, Тишината е много кораво копеле. Като реши нещо - край. На всичкото отгоре, никога не те предупреждава.
Откъде идва тишината? Кой може да каже?
Аз не мога.


BEZ.

ТЪРСИ СЕ!

Дори квадратите имат емоции. Дори жълтите квадрати.
Но забелязват ли хората жълтите квадрати? Взимат ли ги? Грижат ли се за тях?

Не.

А те имат нужда от внимание. И от жълт квадратен дом. Бездомните квадрати са по-нещастни от всички нещастни квадрати на света. Особено жълтите. Лошото е, че вече не знам дали пиша за квадратите или за хората. Май е все едно. Всички са еднакви. Нещастни и жълти.А могат вместо това, да приютят бездомния квадрат. И като го направят, той ще бъде щастлив. А когато той е щастлив - те също ще са щастливи.

Така че, обръщам се към хората, когато следващия път видите това лице (погледнете снимката горе), вземете го в джоба си. Приютете го. Дайте му ЩАСТИЕ. После и Вие си вземете.

BEZ.

Умиращо приятелство

Помниш ли дните, когато се разхождахме с цели часове? Или пък тогава, когато можехме да си кажем всичко и после да помълчим доволни. Или когато се смеехме на най-глупавите и безсмислени неща... Можехме да споделим. Помниш ли как се изкачвахме, задъхани, нагоре, докато стигнем кулата? Дишахме на пресекулки, беше едва 5 сутринта. Но се изкачихме до върха...

А сега сме в една стая и не се сещаме защо се случи всичко това.
Как е възможно?
Нима се изчерпахме?

Вечерите, в които се завивахме през глава и гледахме филми, се изпариха в настъпващата зора.
Рисунките ни, замислени и странни, изгоряха на хълма със своите тайни послания.

Но Тайната градина е Светът...

Вече няма какво  да добавим. Нека просто излезем от стаята.
На другия ден никой няма да помни днешния, а на следващия - никога нищо няма да се е случвало.

А ти не си последния приятел на света.


BEZ.

Smokestack lightning

Честър Артър Бърнет (Howlin' Wolf), роден на 10-ти юни през 1910 година в щата Мисисипи.
Един от най-запомнящите се гласове в Чикагския блус.
Свири на китара и на хармоника, пише текстове на песни.
Висок 198 см., тежащ 136 кг.
Вдъхновяван от изпълнители като: Ma Rainey, Lonnie Johnson, Tampa Red, Blind Blake, Tommy Johnson...

Интересно, колко къса се оказва човешката памет. Някои неща се забравят толкова лесно.
Дали феновете на Гага въобще са чували тези имена? Не е наложително да има една музика, която да се слуша масово. Само една? Къде отива разнообразието?
Стига де.. никой не чак толкова ограничен.

BEZ.

NO IDEAS

Край, нямам вече никакви идеи. Никакви остроумни вметвания.
Нищо.
Огромно черно петно.
Страшният съд.
...
С какво е заслужил човек загубата на идеите си? Явно трябва да е направил нещо много лошо.
Но спокойно, както казват - всичко е на периоди. Колко време продължават е съвсем различен въпрос.

БОЛЕСТ. БОЛЕСТ. БОЛЕСТ.
BEZ.

5-ти етаж

Какво виждат очите ми! Със сигурност си има строго приложение точно тук.

Този стол се появи на 5-ти етаж само за един ден. После изчезна безследно. Какво се случи с него?

Дали някой го е направил на трески? Продал го е? Оставил го е да стои безпомощно до някоя кофа за боклук? Или пък сега седи на него и си похапва...

Може би е малко неудачна цялата работа с този стол, даже понякога си мисля, че може да е магия.

А може би са пълни глупости.

Може би е просто плод на нечие болно съзнание.

... Болен мозък, отпечатан върху снимка. Колко бедно съзнание - само с един стол по средата. И с много калпав под.



BEZ.