* * *
КАТО ПУЛС в мен тупти
пак часовникът стенен,
и нещата с несменен
трепет шепнат край мене:
“Кой беше ти?”
пак часовникът стенен,
и нещата с несменен
трепет шепнат край мене:
“Кой беше ти?”
Друг ме прави среднощната моя мечта,
друг живот ми дарява нощта,
но пред никой не бих споделил:
О, как страшно открити
зеят вратите
на духа ми унил...
друг живот ми дарява нощта,
но пред никой не бих споделил:
О, как страшно открити
зеят вратите
на духа ми унил...
Но аз знам, че остават у мен
всеки стон, всеки жест спотаен
( а човек от това се бои!),
мойто детство и в тоя момент
неотлъчно до мене стои!
всеки стон, всеки жест спотаен
( а човек от това се бои!),
мойто детство и в тоя момент
неотлъчно до мене стои!
И е пълно край мен с народ,
всички – преди мен живели,
преко смърт и раздели
дълго са плели
и плели
всички брънки на моя живот.
И ако седнем, приятелю мой,
и ти кажа сега, че – уви!
страдах и аз –
кой знае койвсички – преди мен живели,
преко смърт и раздели
дълго са плели
и плели
всички брънки на моя живот.
И ако седнем, приятелю мой,
и ти кажа сега, че – уви!
страдах и аз –
заедно с мен ще мълви
в тоя час...
РИЛКЕ, из "Ранни стихотворения" /превел Стефан Бесарбовски/
BEZ.
No comments:
Post a Comment