огледалото:

Да си гол пред огледалото.
Някои се опитват да избегнат собствения си поглед.
Някои се мъчат да са съвършени.
Някои са откровено грозни и чупят стъклото.

Други избягват огледалото.
Защото там (при това, съвсем случайно) можеш да се засечеш със себе си.

Та... стоиш прав. Четейки разни стихотворения за любов и бля-бля-бля. Мислиш си, какво би било, ако бля-бля-бля. Гол. Пред огледалото. С ябълка в ръката.

И се сещаш как разни случайни хора ти разправят на кое кръстовище стоят сами и какво им минава през главата (което е крайно безинтересно - по дяволите, какво ще направиш с тия чужди мисли?), като после се самобичуват с думите, които ти би казал. А това звучи като ужасно начало на любовно обяснение. Цялото това с кръстовищата, казването на нещата такива, каквито са - нека просто забравим за всичко това - още веднъж.

Всичко. Нека се изпари, излишно е. Това не ни трябва, не ти трябва, не ми трябва (думите да са в обратен ред като се започне от "не ми"). О, хайде, не може да е чак толкова лошо да си признаеш - едновременно си егоист, страдащ от егоистичен алтруизъм, и страхливец, даващ точната дефиниция за смелостта. Знаеш ли, пред огледалото няма как да избягаш. Виждаш се целия.
И това ако не е възмездие.
Но за какво е необходимо то и на кого? Не е. То нищо не е.
Да се правиш на глупак е много по-страшно от това,  да си всички глупаци на света - едновременно: Името да бъде твоят етикет; наглият поглед - цялата ти външност; мнението ти - единствено по рода си; виждането ти за света - единственото правилно; умът - винаги безпогрешен; действията - лишени от логика; чувствата - тотално неразгадаеми. Никога няма да признаеш причините, поради които се мразиш (ужким го правиш, но е само на ужким) - и така, когато грешиш следващия път нямаш предвид никаква поука. Защото така е най-удобно.
Въобще не става въпрос за любов - не си го и помисляй.
Не съществува такъв вариант.

А това е един откровено перверзен начин на общуване. Споделяйки личното, правейки го пошло, забравяйки какво е било - не, нямаш право. Чуваш ли? Естествено, че не ме чуваш. Аз просто съм едно огледало. Точно това те плаши, нали, приятелю?

/мисли на огледалото, когато пред него застава съблечената дева/

BEZ.