МАНДАРИНИ (Втора част)

След всичко казано, след направените списъци със задължения, се успокояваш, че си полезен на себе си. Дори би могъл да се наречеш "полезен на околните", с малко късмет... дори ще си повярваш. А за да звучи добре, лепваш му етикет "организация".
Безсмислено, но прилежно планиране на времето - в квадратчета, в графички и с много чертички. Планирането се осъществява след закуска, обяд или вечеря. Рано, късно или на време. Нямаш време.

Но никой от "околните" не смее да ти направи забележка, защото си някакъв умопобъркан маниак (също като тях). Най-вече защото така ще се огледат в теб и ще вземат да се стреснат от отражението си. Просто не желаят да го възприемат, гнус ги е от това, което са.

Премахнали са от списъците си всяка "скука", за да нямат ВРЕМЕ да помислят (щото това води до лудост понякога). Стават тъпи, тъпи, тъпи.
Пълнят свободните си пет минути в похабяване на хартия (значи някое и друго дърво в повече), съставяйки поредната никому ненужна бележка, за да вземат кило мандарини.

Ежедневието става попълване на празно пространство, независимо дали е лист от тетрадка, промеждутък между две задължения, гледане на телевизия, защото няма какво друго да правиш, функционираш на автопилот или (в точна последователност) - уста - шкембе - черво - кенеф (о, това беше грубо).

Но ето, че един ден се спираш. Просто така, докато си напомняш писмено за покупките в близкото бъдеще. Защо? Хрумва ти нещо странно изведнъж: безсмислено е. Тази ръка (показваш я на себе си) е изписала толкова много излишни думи. Трябва да се сложи край на безумството. Още сега, на мига. И се усмихваш сам в стаята, озарен от мигновеното просветление. Нима е толкова просто?
Чуваш как едно тъничко гласче ти нашепва в ухото: "Естествено, не ставай смешен."
О, ти си воден от нов странен импулс! Слизаш до магазина. Купуваш кило мандарини.

BEZ.