МАНДАРИНИ

 

Седнах да пиша с някаква много ясна представа какво точно искам да кажа.

И просто... изведнъж всичко ми изскочи от главата. Абсолютно нарочно.

Ето го и сега - на върха на езика ми е (всъщност, това е парченце мандарина).

Побърках се от четене тези дни - прекомерното мислене (породено от прекомерно четене) е изключително вредно. Води до това, да забравиш до къде си стигнал с някакво изречение, мозъкът ти тотално се разглобява на съставните си части, приличаш на купчинка от зле подредени влакънца и бръчки (чинийката ми с мандарини е празна - това безкрайно ме натъжава). Води до нелепи заключения, които изглеждат доста логични до даден момент, когато осъзнаваш, че си откровено тъп. Започваш да си водиш бележки за всякакви всекидневни глупости - да направя това (да - ще ми отнеме еди-какво-си време), да приключа с тези простотии до този час и след това - да почна следващите, да отида до магазина, за да купя кило мандарини (за какво ти е, по дяволите, да си напомняш нещо, което искаш да направиш?).

В един момент, се превръщаш и ти самия в едно досадно задължение, с което трябва да се приключи. Съжалявам, но е нелепо. Нелепо е, защото е факт.

Терзаейки се за някакви си "трябвания", не постигаш кой знае какво. Не че е особено учудващо: Да позволиш да ти втълпяват, че си негоден, нескопосан, анти-талантлив, антисоциален, че ти трябват антидепресанти, че си ненужен, мързелив и в същото време - работохолик, стиснат, злобен (защото се защитаваш от такива като теб) - това си е чиста проба слабохарактерност (демек, че си тъп в някаква степен). Всъщност... Кой си ти? Кой си ти и защо имаш претенции към това, как да си обеля мандарините?

Допускаш същите несправедливости, от които се оплакваш постоянно, но искаш нещо хубаво да се случи. Обречен си, приятелю.

Aaaaaa! Сетих се какво щях да напиша:

NB!
- да почета (1/2 час)
- да направя 100 лицеви
- да измия чиниите
- да си направя медитацията (15-20min)
- да купя мляко и мандарини

Мамка му и прасе.

BEZ.