Thursday, May 31, 2012

Bake a cake

Мисля да го нарека "Нелогичен кекс".

Ето и съставките за него:

3 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. кисело мляко (с 1 ч.л. сода за хляб в него)
1/2 ч.ч. олио
3 яйца
1 ч.ч. захар

До тук добре... следва нелогичната част:

около 20 ml сок от вишна
2 череши
1 буркан, съдържащ течна съмнителна консистенция с плуващи хранителни елементи (нещо като ягоди?)
Песен:


(за ентусиастите - сцената, в която Матилда прави палачинки)

Така... Приготовление:

1. Преди съществената част - всички продукти да са на масата.
2. Съществена част:
Разбиват се яйцата и захарта. Прибавя се киселото мляко (заедно със содата в него). Следват странните течности - всичките, заедно с черешите (за здрави зъби, както и за ентусиасти - с костилките). Постепенно се прибавя и брашното - получава се течност с цвят на бебешки дрисък (лайняно розово). Накрая остава олиото (не се бърка бързо, щото... ).
Всичко това, разбъркано старателно, се слага в тавичка, намазана с олио и посипана с брашно (по възможност, да го побира).
Пече се на 180 градуса за около час. Песента се поръсва деликатно в процеса на готвене (на вкус).

Ето как изглеждаше в Печката (крушката на фурната е изгоряла :D)





























Остава най-приятната част - отчупването на хрупкава ароматна коричка!


С пожелания за вкусен ден:

BEZ.


Tuesday, May 29, 2012

Dolce far niente


dolce far niente Italian [ˈdoltʃe far ˈnjɛnte]
n
 pleasant idleness
[literally: sweet doing nothing]

"Сладост от правенето на нищо",
докато наблюдаваш пръстите, които свободно се движат по струните на китарата.
Разполагаш свободно с цялото време, което си предоставиш. 
От лявата страна - купичка с фурми.
Приятелю, в този момент, светът е в краката ти. Не за друго - просто ти си целият свят.

Всъщност, ти имаш ли нужда да правиш каквото и да било сега? Нямаш работа?
А-а-а... усмихваш се, значи съм улучила горе-долу. Ами какво ти остава, освен да се насладиш.

В края на краищата, това е твое изконно право.

Само преди това си помисли: Колко често спазваш правата си?

BEZ.


Знаменосецът и неговата Мърла

Имало едно време,
един знаменосец.
Той винаги се грижел за знамената си - перял ги и ги простирал, а после ги гладел с огромния желязна ютия. Имал много късмет в живота - всички го уважавали, поради неговата прилежност и го обичали, поради веселия му нрав.

Той си имал и една котка. Тя била толкова космата и ушата, че каквото и да направела, където и да отидела, винаги заривала земята с космите си. Хората търпели ужасният й характер, само заради знаменосеца и доброто му име.

Но ето че един ден, докато знаменосеца си взимал един горещ леген, тази ужасна Мърла, се изтегнала върху знамената и ги направила на кълбо. После си наточила ноктите и те се превърнали в парцали.

Когато видял това знаменосецът, сърцето му се свило от мъка. Как сега да погледне хората в очите? Макар че и през ум не му минало да изгони своята котка. Дори да я обвини. От този ден нататък, не бил същия човек - излизал навън омачкан, неугледен, неумит и даже понамирисващ. Не бил вече ведър и щастлив. Но си обичал своята Мърла (нищо, че му съсипала кариерата).

Хората виждали всичко. Един ден решили и се събрали на съвет: искали да измислят как да утешат знаменосеца. И като намислили, отишли при него. Първо го изкъпали (по обясними причини). След това му сложили топлички чехли, приготвили му чаша чай и го заставили да се усмихва докато не изгреят три слънца.

И му минало. И пак станал знаменосец. И пак си обичал своята Мърла, нищо, че му съсипала кариерата.



BEZ.

Monday, May 28, 2012

Взимай идеи колкото искаш...



















.. как обичам само. Как обичам всички хора и неща. И бих споделила с тях света.

Няма нищо лично във фактите:
Разстоянието от Земята до Слънцето се приема за единица.
Хората умират.
Хората се раждат.
Какаото се прави с какао.
Женските комари хапят.
Животните нямат девствена ципа.
Сикстинската капела е изрисувана.
Къщите имат под.
В затворите има затворници.

Както всички тези факти са факти.

ОБИЧАМ ВСИЧКИ ХОРА И НЕЩА.

Понякога, те имат навика да взаимстват идеи.. Няма лошо.

Идеите се раждат винаги.
Идеите не умират.
Идеите живеят вечно от самото си създаване.

Как можеш да копираш? Не е възможно.
Просто някои хора не раждат идеите си сами. И това е факт.

"Обичаме Ви, обичайте се и Вие!"

                                                                           "Море от любов"

BEZ.

Tuesday, May 22, 2012

Позитивни работи



Помниш ли, като ми каза, че няма за какво да се ядосвам?

Звучеше много благородно, утешително и почти изцяло филантропско, докато не ти казах, че току що съм блъснала чисто новата ти кола в уличен стълб.
Тогава видях чудна промяна в изражението ти - първо тенът ти стана леко морав, а крайчетата на устата ти побеляха.
След това се разкрещя. Отнесе го един стол, който излетя през отворения джам.

Ама приятелю, за какво се ядосваш? Няма смисъл. Успокой се, нали не се случва на мен?

BEZ.

Sunday, May 20, 2012

Обраха ме



1. Обраха ме. 
Взеха ми портфейла. Телефона също. Да не говорим за целия този стрес...Просто ужас беше...

2. Обраха ме.
Влязох вкъщи - телевизорът липсваше, нямаше я и уредбата... Обадих се веднага на полицията,  но те така и не дойдоха.

3. Обраха ме. 
В банковата ми сметка не остана нищо. Няма как да си възстановя загубите. Какво ще правя сега?

4. Обраха ме до шушка. Ама буквално. Е, чудо голямо. Ще отида при мама за едно какао. После ще си взема лотариен билет и ще си легна. На сутринта ще се събудя милионер.

BEZ.

Monday, May 14, 2012

Гу-гууууу


 Според съновника, ако сънуваш гълъб, значи че ще си щастлив когато се събудиш.
 А представяш ли си, ако го видиш на живо?
 Ето това, драги ми господине, се нарича щастие...
Особено, ако е бял. Особено, ако е кацнал на сива сграда. Особено, ако има далматинско петно на главата. И особено, ако очите му за червени.



BEZ.


 


Monday, May 7, 2012

Сън огромен и мрачен...

* * *
Сън огромен и мрачен

пак над мен се сгъсти:
спи, копнеж неудачен,

спи, надежда, и ти!

Пада тежко крило

и очите ми скрива
за добро и за зло...
О, ти, повест горчива!

Аз съм люлка, висяща

в мрачен склеп, и една
бяла длан ме поклаща:
тишина, тишина!



ПОЛ ВЕРЛЕН,
превод: Кирил Кадийски


BEZ.

Friday, May 4, 2012

Изтощение












Изтощение.

Чрез него се стига до гениални или до абсолютно абсурдни изводи.

И мога да ти кажа, че ако вървиш 5 часа без да спреш, без да говориш, без да слушаш музика, без да хленчиш - ще стигнеш до Голямо прозрение. Какво повече е нужно?

Само погледни нагоре: Старата къща ти кима одобрително (това значи да продължаваш).
Клоните над нея те поздравяват, а светлината - притихнала в самотния кът - те наблюдава с любопитство. Само мрачните петна, които са по-близо до теб от всичко останало, все още се двоумят, начумерени, и не знаят дали да те изпъдят, или да те поканят да останеш. И никой не наднича от прозореца (който прилича на откъснато небесно парче).

И всичко това ти напомня колко много си уморен. Вече си достигнал целта си - пълно изтощение. Чуваш как хрипти, защото и то никак няма сили...

BEZ.