Знаменосецът и неговата Мърла

Имало едно време,
един знаменосец.
Той винаги се грижел за знамената си - перял ги и ги простирал, а после ги гладел с огромния желязна ютия. Имал много късмет в живота - всички го уважавали, поради неговата прилежност и го обичали, поради веселия му нрав.

Той си имал и една котка. Тя била толкова космата и ушата, че каквото и да направела, където и да отидела, винаги заривала земята с космите си. Хората търпели ужасният й характер, само заради знаменосеца и доброто му име.

Но ето че един ден, докато знаменосеца си взимал един горещ леген, тази ужасна Мърла, се изтегнала върху знамената и ги направила на кълбо. После си наточила ноктите и те се превърнали в парцали.

Когато видял това знаменосецът, сърцето му се свило от мъка. Как сега да погледне хората в очите? Макар че и през ум не му минало да изгони своята котка. Дори да я обвини. От този ден нататък, не бил същия човек - излизал навън омачкан, неугледен, неумит и даже понамирисващ. Не бил вече ведър и щастлив. Но си обичал своята Мърла (нищо, че му съсипала кариерата).

Хората виждали всичко. Един ден решили и се събрали на съвет: искали да измислят как да утешат знаменосеца. И като намислили, отишли при него. Първо го изкъпали (по обясними причини). След това му сложили топлички чехли, приготвили му чаша чай и го заставили да се усмихва докато не изгреят три слънца.

И му минало. И пак станал знаменосец. И пак си обичал своята Мърла, нищо, че му съсипала кариерата.



BEZ.