KING OF PAIN

 Имало едно време,

един много тъжен човек. Бил тъжен, защото правел всички около себе си тъжни. И цялото това всъщност било адски кофти.
Това време било много отдавна, по-отдавна от най-старите времена.
Този тъжен човек не намирал изход, а толкова много искал да спре да натъжава близките си.
И все мислел, мислел, мислел. Не си давал почивка, търсел изход от ужасното си положение.

Ето, че дошъл ден - светъл ден.
Човекът умрял.
И изпитал такова върховно облекчение...

Но след като се издигнал високо в облаците, видял, че не е постигнал нищо: любимите му хора все още страдали. Лесно е да разберем защо - защото той бил мъртъв. Видял собственото си погребение отстрани.

И изведнъж му минала през ума една гениална мисъл: ами ако те, всичките, са били тъжни, защото той е бил тъжен? Можело е просто да бъде щастлив.

Нима е толкова лесно?



BEZ.

като празнична дреха

* * *

ЗАТИХНИ пред шума, мой живот съкровен,
вслушай се в тишината.
Проумей какво иска ветрецът край мен,
преди да потръпне брезата.

Щом самото мълчание пак зашепти,
сетивата ти нека владее.
На всеки лек полъх отдай се ти –
той влюбено ще те люлее.

О, душа, после ти се разлей, разлей!
За да намериш утеха,
над нещата замислени ти се развей
като празнична дреха.

РИЛКЕ
из "Ранни стихотворения", /превел Стоян Бакърджиев/

BEZ.

и аз това се питах

Понякога ми се струва, че пренебрежението е нещо по-ужасно от нещо най-ужасно (а това са редица от неприятни неща).
И се питах, защо?
И продължих да се питам - защо?
И все още се питам: "Защо?".

И така и не можах да си отговоря. Все още не мога.
Само пренебрежението продължава да тегне над всичко. 
Светът се срива, остава само една плочица под обувките ти, която се напуква все повече и повече. И никой не знае къде си, никой не пита.
Кой си ти, в края на краищата? Ти си само човек.

А светът е някъде там - долу. Отдалечава се все повече - няма спасителни лодки, чува се само сподавен зов за помощ.
Няма помощ. 
Ти си пренебрегнат.

Ето че долита едно врабче. Кой знае къде е било и защо е тук (и аз това се питах).
 То стои на рамото ти и те гледа с черните си карфици. Перата му сa прашни и е едно такова - проскубано. Но въпреки всичко, то е най-чудесно, защото ти е дало помощта си (по-голяма от тази, която биха могли да ти окажат всички спасителни салове, каяци, кораби и тям подобни).
Как е дошло при теб - сам не знаеш. 
Важното е, че вече не си пренебрегнат.

П.П.: Не забравяй, зад всеки ъгъл дебне по едно врабче, което само чака да го повикаш. То веднага ще долети и ще намериш утеха. А ако все още се чудиш дали съществува, трябва да знаеш - и аз това се питах.
 
http://www.wat.tv/video/sting-in-darkness-let-me-dwell-3986p_2ycbl_.html

BEZ.

You

VAST - You

your dress
looks good on you my love
and your house looks like it's heaven
why are there
so many people outside of it
everything you have will be
oh you can't take anything with you
except the love
the love that i have for you
your eyes look like they're from god
and your face looks like it's from god
why are you
going to be
outside eternity
everything we know will be
oh you can't take anything with you
except the love
the love that i have for you
i know you want to



П.П.: Това се отнася до въпросите, които завинаги остават без отговор.
Ти, която ме гледаш с очите на свещта. Която пламтиш зад стъклото. Която се оглеждаш в отблясъците и в полутоновете.
Заспивай, време е за сън.

BEZ.

В сряда

Сряда е ден, в който си спомняш.

Може би... в главата ти са онези дни на заледеното езеро. Много носталгично, но карай да върви. Замръзналите треви, замръзналите листа. Под снега всичко изглежда красиво.
Сряда е ужасен ден - при теб са всичките спомени, независимо дали ги искаш, или не. Те просто си прииждат, неканени гости в обременената ти главица.
Грижи, проблеми, неразрешими неща.

В сряда те обвинява целият свят, защото ти именно си виновен за създаването на миналите моменти, преследващи те сега. И, по дяволите, светът го знае. Защото е дяволски прав, а ти - дяволски грешиш.

И злобното му подмятане, те кара да излезеш извън релси:

Краят и без това е толкова близо.

Но в коя друга Сряда ще мога отново да си спомням всичко?

BEZ.

Понякога

http://bez-iva.blogspot.com/2011/11/blog-post_22.html
Понякога съм носещо се перо.
Не го казват само хипопотамите.
Носещите се пера никога не се извиняват заради отсъствието си. Какво повече бихме могли да искаме от това?

Индианци, таралежи, степи... Изгорели треви. Все неща, които не се нуждаят от обяснение.
Няма нужда да ги оправдаваме - само да ги погледнем в очите.
Защото има много повече истини от тези, които са ни познати.
Знам, видях го в очите на един бъдещ труп.

Понякога се случва така, че оставаш в неведение за собствените си действия.

А понякога просто... не можеш да направиш нищо.

И само изгорелите треви ти нашепват: Какво още чакаш?...

BEZ.

Пътища

http://bez-iva.blogspot.com/2011/12/blog-post_29.html

"И ний вървим, вървим, вървим, вървим нататък".

Пътищата ни се кръстосват и всеки, по своему, оставя отпечатък на чуждия кръстопът.
Засичаме се, после се разделяме. Понякога дори разменяме по няколко думи. Изпускаме ги в подходящия момент и продължаваме, сякаш нищо не се е случило.

А то се е - освен това, било е изключително. А ние сме го оставили на главата си.. и забравили.

То е нещо като шапка - открадната. Която слагаш, а после - забравяш да махнеш.
Или шал, носен от вятъра.
Някак препускат пътищата ни, без да ги забелязваме особено.
Изнизват се под крачките ни, защото са коварни. По тях дори камъчета няма, но усърдно се препъваме, мъчейки се да угодим на капризния си режисьор. В собствената си глава. Райетата на зебрата изчезват, превръщайки се в петна за периферното зрение. Уличните лампи ни наблюдават отвисоко със светещи очи.

"И ний вървим, вървим, вървим, вървим нататък."

BEZ.

Brother, Sister

 Да имаш брат или сестра си е направо нещо страхотно. Нещо като семейство в семейството. Огромен двоен подарък с огромна червена панделка, лъскава опаковка и вместо картичка - чорап, пълен с бонбони.
Пътуванията са по-малко самотно занимание. Малки ръчички, плюшени играчки.
Цял свят, същия като твоя, осеян с приказки и светлина.
Слънчев смях. И големи любопитни очи срещу твоите: независимо на малък или пък на голям човек. Твой брат, твоя сестра. Всъщност.. нещо като семейство от най-добри приятели.
Там, зад планините, всичко е ново под слънцето. Цветята са по-ярки от тези тук, животните могат да говорят. Луната и звездите са Истински и под тяхната небесна музика танцуват индианци. Отвъд тези планини ще пътуваме само с кану, знаеш ли? Ще свирим на хармоника и ще се храним само с бисквити. Лунен смях.
Приказки цял ден, само приказки в нашите глави.
Заклех се.

BEZ.