Понякога

http://bez-iva.blogspot.com/2011/11/blog-post_22.html
Понякога съм носещо се перо.
Не го казват само хипопотамите.
Носещите се пера никога не се извиняват заради отсъствието си. Какво повече бихме могли да искаме от това?

Индианци, таралежи, степи... Изгорели треви. Все неща, които не се нуждаят от обяснение.
Няма нужда да ги оправдаваме - само да ги погледнем в очите.
Защото има много повече истини от тези, които са ни познати.
Знам, видях го в очите на един бъдещ труп.

Понякога се случва така, че оставаш в неведение за собствените си действия.

А понякога просто... не можеш да направиш нищо.

И само изгорелите треви ти нашепват: Какво още чакаш?...

BEZ.