Може би... в главата ти са онези дни на заледеното езеро. Много носталгично, но карай да върви. Замръзналите треви, замръзналите листа. Под снега всичко изглежда красиво.
Сряда е ужасен ден - при теб са всичките спомени, независимо дали ги искаш, или не. Те просто си прииждат, неканени гости в обременената ти главица.
Грижи, проблеми, неразрешими неща.
В сряда те обвинява целият свят, защото ти именно си виновен за създаването на миналите моменти, преследващи те сега. И, по дяволите, светът го знае. Защото е дяволски прав, а ти - дяволски грешиш.
И злобното му подмятане, те кара да излезеш извън релси:
Краят и без това е толкова близо.
Но в коя друга Сряда ще мога отново да си спомням всичко?
BEZ.
No comments:
Post a Comment