От прощанья до прощанья...

От прощанья до прощанья
Возвращение одно,
Частых писем обещанья,
Позабытые давно.
Мы играем, словно дети,
В провожанье вновь и вновь...
Разделилось все на свете
На любовь и нелюбовь.
...
Кто-то уйдет,
Кто-то вернется,
Кто-то простит,
Кто-то осудит..,
Меньше всего
Любви достается
Нашим самым
Любимым людям.

Една невероятна песен на Жанна Бичевская. И няма нужда да знаете руски, за да разберете смисъла. А няма нужда и да разбирате смисъла, за да го харесате. Могат да се кажат толкова много неща на толкова много езици... Нямам какво повече да добавя.

BEZ.

Somewhere over the rainbow

Somewhere over the rainbow
Way up high,
There's a land that I heard of
Once in a lullaby.

Somewhere over the rainbow
Skies are blue,
And the dreams that you dare to dream
Really do come true.

Someday I'll wish upon a star
And wake up where the clouds are far
Behind me.
Where troubles melt like lemon drops
Away above the chimney tops
That's where you'll find me.

Somewhere over the rainbow
Bluebirds fly.
Birds fly over the rainbow.
Why then, oh why can't I?

If happy little bluebirds fly
Beyond the rainbow
Why, oh why can't I?

Frank Sinatra :)
BEZ.

SKY...

Няма ли моменти, в които просто гледаме небето? И се радваме като деца на облаците. И на птиците? Да... Някои от нас още са деца и никога не стават възрастни, но това е хубаво, чудесно е. Не бива да се напрягаме да растем. Не е здравословно, има си причина да сме такива. Най-накрая го разбрах (боже, доста лично се получи май..). И искам да го кажа на света, за да има и други, които да го знаят. Не съм всезнаеща и не съм "мъдрата сова", която чете постоянно конско на някого и все ръси мъдри съвети.. Поне не бих искала. Не знам.
Аз никога на греша. Това е моят недостатък (брех, че самочувствие, а?).
Небето ни прави равни, както и облаците. Когато вали дъжд, всички сме мокри. Когато има гръмотевици - чуваме и виждаме нещо, което е толкова далеч от нас..
Небето ни обгражда, където и да сме. То винаги е над нас. Затова всички сме равни пред небето...

Кога за последно сте се чувствали равни?



BEZ.

За птиците

Има много неща за птиците, които са ни неизвестни... Всъщност, те много приличат на хората по характер. Само дето хората не могат да летят. И не могат да пеят като тях. И не са покрити с пера. И могат да броят. Е, поне повечето могат...

Но птиците имат чуден характер - може би най-свободните животни от всички.
Да летят толкова високо над всичко. Всичко долу е толкова малко и незначително, че те вече са престанали да го забелязват... Наистина, за тях това няма абсолютно никакво значение.

Пък и могат да си позволят да не им пука, пък на повечето хора не им стиска. За жалост, факт е.

Птиците са толкова далеч от света, че могат да си позволят да гледат обективно. Повечето хора не могат да постигнат това. Факт.

Но защо да се занимаваме с птиците? Ние сме хора...

BEZ.

And how do you feel about that illusion of power?

http://www.youtube.com/watch?v=ifwvsYKuYRw
 

Полудяваме бавно, неусетно почти. Понякога, главата ни е като обвита от сапунен мехур. Не можем да мислим трезво и това ни се отразява ужасно. Най-лошото е, че нямаме куража да се отървем от тази прозрачна предпазваща кутия и да поживеем наистина. Само че винаги има едно но: когато мехурът се спука, ще се уплашим. Задължително. Поне един мини инфаркт ще да има. Ами да.
Важното е да си отворим очите широооооко! И да видим другите хора, които се разхождат със сапунени мехури на главите и не виждат нищо друго, освен лъскави отражения...

Но махнем ли веднъж всичките илюзии... Тогава бихме били ужасно щастливи. 

BEZ.

Солети

Няма нищо по-приятно от това, да рисуваш и да ядеш солети едновременно. Ако не вярвате, опитайте сами.
Досега рисувах на вечерния акт в училище. Опитвах се да слушам музика, опитвах се да си разказвам прикази - не. Нищо не помогна. Накрая се ядосах и изядох една солета. И можете ли да повярвате! Направих страхотна рисунка в същото време. Явно солетите действат вдъхновяващо.

Не лъжа - честен кръст.


BEZ.

This is the new shit

http://www.youtube.com/watch?v=4kQMDSw3Aqo


FUCKING SHIT.

Да, това е положението, спрямо сегашната ситуация. Но като дойде следващото положение, си казваме: "Преди беше много по-добре.".
Сами знаем, че сме излъгали. И това е положението. Няма какво да се направи.
Дали пък?

Ох, стига тъпи поучителни истории. Нямам ли си по-важно занимание от това, да Ви уча на живот... Оправяйте се сами и хич не ме търсете.
Но никой не ме пита. И аз не Ви питам. Значи сме квит.

... Преди беше много по-добре.

BEZ.

ИСТИНИ

Имало едно време,
една голяма истина.
Тази истина се пазела в една огромна пещера, закриляна от зли плъхове. Деветдесет на брой, те денонощно я пазели. Тя се намирала на върха на най-високата планина.
Планината се намирала на края на света.
Там, в бронзова клетка, се пазела истината.
Така било от край време - никой не знаел за нея. Пък и как да узнае? Малцината, стигнали до там, били разкъсани от плъховете.
Но ето - един ден една малка пеперуда решила да види истината. Тя прелетяла всички земи и океани и най-накрая стигнала. Прелетяла над плъховете и влязла в пещерата. Попаднала в мрачен коридор - отвсякъде я обграждали каменните стени на студената пещера.
В края видяла бронзовата клетка.
Пеперудата онемяла: клетката била празна. В нея никога не бе имало нищо.
Така пеперудата разкрила голяма истина: нямало никаква голяма истина. Нямало въобще.

Но тя не казала никому, защото всички вярвали в истината. Какво щяло да се случи, ако разберат, че не съществува?


BEZ.

ВИСОКО!

Няма нужда да пиша каквото и да било. Всичко е казано в една песен. Останалото са само празни приказки. "Високо - над завист и обида.". Какво друго мога да кажа?
Не мислете, че това е банално. Би било така само до доказване на противното.

BEZ.

Мъгла

Ако можех, щях да откъсна парче от мъгливото небе.
И да го зашия в тефтера си,
с конци от светлина.
Лампите са копчета в нощта
на улицата пред дома ми.
На тротоара на душата ми.
С пронизващи сенки от храста. 
Сега.



BEZ.

Алената буква

Понякога има неща, за които съжаляваме.
Неща, които не можем да споделим, да признаем. Защо ли?
Защото тогава сме разгромени.
Понякога се случва така, мило мое, защото хората грешат. Грешките са заложени в природата ни, но е наша работа да ги поправим. Но е тежко, мило мое. Не мисли, че не искаме да се поправим. Просто понякога е твърде сложно.
Не можем да забравим за грешките, не правим нищо, за да ги махнем.
Затова не мога да ти кажа: "Прости ми, мило мое.". Не мога - много е сложно.
Лошото е, че започваме да мислим само за проблемите понякога. Да, и това се случва.
Така те стават двойно. Лоши. Гадни. И ужасно непоправими. Не можем ли да си простим за грешките, мило мое?
Трудно е. Много е трудно.
А колко пъти го повторих дотук? Значи е още по-трудно от това, което казвам.

Имай търпение, ние сме хора и грешим. Алената буква ни напомня за това. Носим я на гърдите си като символ на грешките (защото така се самонаказваме, мило мое).

Алената буква свети, блести и кряска. За да ни напомня, че сме лоши, а ние самите я държим. 

Лошото е, че се оплакваме постоянно, мило мое, вместо да кажем: "Прости."



BEZ.

А, б, в, г...

Брой от А до Я. Или от 1 до 30. Няма особено голямо значение, нали.
Предполагам, след това трябва да се случи нещо хубаво? Откъде мога да знам това?
Така де - не зависи от мен.
И така... А. Б. В. Г... Момент. Отивам да си направя кафе. След малко се връщам.
....
Ето ме. И така... Хайде пак: А. Б. В. Г... Ох, момент. Звънят ми. Ей сега идвам.
....
Върнах се! Докъде стигнах? Така: А. Б. В. Г... Чакайте, че се сетих нещо. Трябва да изляза - след пет минути съм тук.
....
Е, забавих се малко. Нищо де. От начало: А. Б. В. Г... О, я виж ти! То станало късно вече!.. Е, време е за сън. Може би утре?

И така всички отложили хубавото за после.  

BEZ.

Искам кафе, но нямам чаша.

Искам кафе, но нямам чаша.
Кой взе чашата с кафе?
Със енфие ще се накажа,
нямам чаша със кафе...































 BEZ.

Who's cryin' over who?

Кой за какво? Какво?
 

1. Пребройте колко пъти пише: "Няма логика"

Няма логика. Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.Няма логика.

2. Ако вече сте приключили с тази част, прочете всичко това на глас, колкото се може по силно.

3. Сега си намислете желание и пратете това на толкова хора, колкото пъти се повтаря изречението: "Няма логика". Ако го направите, то ще се сбъдне след толкова дни, колкото пъти се повтаря изречението: "Няма логика."

4. Стигнете до извода, че сте идиоти.

Да, знам, че няма логика, но пък е толкова забавно.
BEZ.

ЧЕРНО КУЧЕ

 




















http://www.youtube.com/watch?v=R0VteRhGtv0&feature=BFa&list=PL347174B76EAD3DD3&lf=mh_lolz
Имало едно време,

едно голямо и черно куче.
То имало име, но никой не го знаел. Имало си и опашка (безкрайно космато-опашата) и чифт зелени светещи очи. Имало си и влажен нос.
Това куче много обичало да яде бисквити. Имало ужасния навик да пасе трева и после да свети в зелено през нощта. Да - можело да свети. Но това всъщност му било необходимо, защото само светлината поддържала сърдечния му ритъм (то спяло през деня - тогава сърце не му трябвало).
Всъщност, въпреки силната светлина, то не пречело на никого. Защото хората спят през нощта и не виждат. А тази светлина е специална. Тя не буди от сън, а го прави по-красив. Нещо като позитивна телепатия с изпращане на позитивни мисли в сънищата (всичко се разбра).
Приказката продължава...
Веднъж един скучен човек (ама безкрайно ограничен, скептичен и цинично-песимистичен) решил, че не му се спи. Тогава той случайно видял светлината на кучето. Първо, както всеки нормален нищо неподозиращ индивид, си помислил, че все пак е заспал, защото светещи кучета няма.
За жалост, решил все пак да провери това. Останал буден три нощи и все виждал зеленото космато куче.
Приказката няма хубав край...Не плачете, не си правете труда.
Скептикът разказал на другите хора. Те не му повярвали, но решили да проверят. После разбрали истината. Уплашили се от кучето.
То било различно и това било много лошо.
И така, взело се решение да го убият. Можело да е някаква ужасна магия, която им вреди.
Никой не попречил, никой не възразил. Само едно малко момиче, но то било много малко и много глупаво. Момичето казало: "Няма лошо да си различен. Хубаво е."
Всички се смеели на думите му. Намерили огромен капан, с който спрели зелената светлина. А накрая убили кучето.

Не... убили кучето, а после момичето също го убили. Убили го с думи и с доказателства.

От тогава хората сънуват кошмари.

И ако краят не Ви харесва, напишете друга приказка. Тя обаче няма да е толкова истинска.

BEZ.

ПОД

 

Струва Ви се, че това е Раят? Светлината в края на тунела? Пътят към Безкрайните ловни полета?

Ще трябва да Ви разочаровам: това е буркан с мляко. До него има захарничка. В малката чаша няма амброзия. И това не е ръката на Създателя. 

Съжалявам, че разбих илюзиите Ви, но така се налага.

Това е най-обикновена маса, на пода. Масата стои на пода. Вие стоите на пода. Тревата стои на пода. Конете стоят на пода. Всичко стои на пода. Всичко е здраво стъпило на пода.
Трябва да е така. Защото каква полза има то да витае във въздуха, след като всичко, което му трябва, е тук?
Ненужно е да търсим нереални работи в тукашния свят (после ще имаме достатъчно време за това). И без друго не виждаме и нещата, които ги има. Няма полза да търсим другите.
В тукашния свят има толкова много красиви неща. Реални. Истински. Нека се научим да ги виждаме, защото така няма да има нужда да мечтаем за несъществуващи истории...

И още нещо, преди да забравя: няма Рай. Не си го и помисляйте.

http://www.youtube.com/watch?v=3uUHxA6A624&list=PL036D4A1FBF329661&index=6&feature=plpp_video

BEZ.

КОФА ПЪЛНА С ВОДА

Има случаи, в които нищо не помага. Ама нищо - нищо. Тогава не Ви остава нищо друго освен да излеете сълзите си, докато не напълните една кофа с вода. Добре, но и това не помага понякога.
Плачът не освобождава. Това, че от очите извира секрет (помислете и за сополите) не Ви облекчава ни най-малко.
Нямате особен избор - излезте навън. Вижте блоковете и си помислете: "Колко много нещастни хора има там."... Заслужава ли си наистина да допринасяте за увеличаването им?

Ако все пак сте на друго мнение, винаги може да подложите брадичка на кофата. Надявам се, че ще Ви олекне. Хайде приятно...

BEZ.

Басисти.

Басистите са тъпа работа. Хайде да си говорим за нещо по-интересно (aми промених си мнението, съжалявам...).

(Следва диалог)
-За какво Ви се говори?(казвате нещо тъпо).
-Хм. И аз имах куче. (казвате ми името).
-Беки? Хубаво име. (казвате ми породата, понеже не се сещате за друго).
-Не, не харесвам пинчерите.
 (разказвате ми трагедията).
-О, колко жалко! И на колко години умря? (дрън-дрън-дрън-дрън).
-Аха (дрън-дрън).
-Мхм (бля-бля).
-О, разбирам. (дрън-дрън-дрън-дрън).
-Е, случва се, да. (бля-бля)
-Мхм. (бля)
-Да. (...)
... (неловко мълчание)...

Добре де, ще Ви кажа нещо за басистите.
 Те са коварни поради своята простота. Защото когато видите басист на улицата, си мислите: "О, колко е очарователно! И е тоооолкова глупавичко и космато! (следват нечленоразделни звуци, придружени с нелепи имена)."
Но! Това е тяхното скрито оръжие!
Докато се главозамайвате, те Ви издебват и Ви фрасват с един бас по главата. Не е яко.
Дори и в преносен смисъл (надали има такъв обаче).

А най-глупавото е, че когато си тръгнат и затръшнат вратата след себе си, Вие не изпитвате облекчение - напротив - иска Ви се да изкрещите след тях. За да спрат и да се върнат. Ами няма пък. Поне веднъж бъдете силни и кажете : "НЕ!" (също като анонимните алкохолици).

Стига глупости... "Непроницаемост." (цитат от "Алиса в огледалния свят", с който Хъмпти Дъмпти иска да каже, че са говорили достатъчно по този въпрос.)

 

BEZ.

ОСЕМ

Какво мислите за билярда?
Това е забавно?
Това успокоява?
НЕ - жестоко се лъжете...
Е, може би не мислите като мен, но аз... Каква е логиката в тази игра? Вкарваш топките в дупките. И после какво?
Числото осем играе важна роля билярда. Ако вкараш осмицата докато още има топки на масата, значи губиш. Но ако вкараш осмицата и на масата няма топки, печелиш. Моля?

Явно не е моята игра. Просто няма логика две неща по едно и също време да имат различен резултат. Да не говорим за онова дървеното, което ти изхвърча от ръцете при всеки удобен момент... Кой я е измислил тази игра...

А всъщност наистина е забавно. По един много особен изнервящ начин. Хубаво е да намерите нещо, което да Ви изнервя. Не за друго, а просто за да знаете какво да не правите. За мен - билярд.
... Интересно е обаче как някой нарочно не вижда осмицата, влязла в дупката. Тогава пак ти си на ход...
Осмицата е число с изключително важна стойност. За мен, за този, който не вижда осмицата, за осемте години, които ще минат преди двете осмици да се видят пак.

Билярд, а?

BEZ.

ГОРДОСТ

Някои хора не могат да живеят без гордостта си. Ето какво ще Ви кажа: тези хора са глупави. Те или нямат нещо (което ги прави нещастни), или нямат нищо друго (което също ги прави нещастни).

Какви хора само... Това не е упрек към тях, а критика. Не - молба. Молба към другите да не бъдат горди. Защото гордостта не влияе добре. За нея се жертва прекалено много. И за какво? Тя не допринася за нищо. Нито една кауза не е била спечелена заради нечия гордост. Нито една приказка не е завършила с хубав край, когато е имало гордост.

Не, самочувствието е различно от гордостта. Да имаш самочувствие е много по-различно от това, да си горд. То е полезно (не в прекомерни количества - макар че кой го определя?).
Гордостта вреди.

Познавам човек. Той е много горд. И той загуби много неща през живота си поради тази причина. Не му се сърдя, а няма и за какво. Но той е много сърдит на себе си. Той се намрази, заради своята гордост. Защото загуби много хора, заради своята гордост. Той си мисли, че е загубил и мен, заради своята гордост, но греши. Това е една малка тайна и никой не бива да узнае за нея. Този човек е мъничко глупав, колкото и да е умен. Може би, щеше да е съвършен, ако не беше гордостта му. Но нали знаете: няма съвършени хора.

Този човек никога няма да ме загуби, защото аз знам много повече за гордостта му, отколкото той си мисли.

Познавам един много горд човек, но Вие не го познавате. Никога няма да разберете кой е той. 
Обещавам Ви.

http://www.youtube.com/watch?v=_wp4O7v5320

BEZ.

Влакове!

" Днес ще се срещнем -
след десет години,
вчера ли бяхме
на двайсет и две.
Разделихме се с надежда
тук, на този сив площад.

Пак да се срещнем -
след десет години,
за да разкаже
всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.

Днес ще се срещнем -
след десет години,
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остава
на една далечна гара,
пак на двадесет и две."

ФСБ



Една любима песен на ФСБ...
Малко банална вече, но чудесна песен!
От студентските години на мама и тати...

Мисля си - какво би било всичко след 10 години?

Вероятно всичко, което познаваме сега, ще е различно. Нищо няма да е същото след 10 години. И хората, и местата, и всичко.
Безвъзвратно изгубено, докато не дойдат следващите 10 години, после следващите след тях и т.н... И ще дойдат нови хора, нови места и нови неща.
До следващия път, когато пак за някой ще дойдат следващи 10 години. Мамка му. Всичко се повтаря и няма никакво значение дали искаш или не. Ако не при теб - при останалите хора. Ама че сложна работа...
Остава ни само да се надяваме, че някой ден ще спре всичко да се повтаря (не че това не зависи от нас..). Да. Когато се появи единственият плюс в живота ни: този на нашия гроб. Но стига толкова песимизъм. Хайде по-ведро. Имаме още поне петдесетина години, в които да се повтарят десетте...

BEZ.