SKY...

Няма ли моменти, в които просто гледаме небето? И се радваме като деца на облаците. И на птиците? Да... Някои от нас още са деца и никога не стават възрастни, но това е хубаво, чудесно е. Не бива да се напрягаме да растем. Не е здравословно, има си причина да сме такива. Най-накрая го разбрах (боже, доста лично се получи май..). И искам да го кажа на света, за да има и други, които да го знаят. Не съм всезнаеща и не съм "мъдрата сова", която чете постоянно конско на някого и все ръси мъдри съвети.. Поне не бих искала. Не знам.
Аз никога на греша. Това е моят недостатък (брех, че самочувствие, а?).
Небето ни прави равни, както и облаците. Когато вали дъжд, всички сме мокри. Когато има гръмотевици - чуваме и виждаме нещо, което е толкова далеч от нас..
Небето ни обгражда, където и да сме. То винаги е над нас. Затова всички сме равни пред небето...

Кога за последно сте се чувствали равни?



BEZ.