Цар

Имало някога един Цар.
Той бил калпав управител. Никой не го обичал, всички му се ядосвали или му се подигравали.

Въобще, този цар бил пълен загубеняк. Някакъв такъв.. некадърен.

Имало само едно-единствено позитивно нещо в него - това бил неговият шал.
И може би само това харесвал в себе си - великолепния си шал. Бил изключително шарен, на големи райета. Приличал малко на дъга. По принцип би трябвало да го носи само в студените месеци (все пак бил вълнен), но въпреки това, не го свалял от врата си.

Спял с него. Къпел се с него, ядял с него.

А в царството на Цар ставало от зле, по-зле: всички гладували, мизерствали и били най-малкото съдити заради заповедите му и държанието му.

В тази приказка няма поука.

П.П.: Да, всеки Цар е длъжен да пази шала си. В противен случай, какъв Цар ще бъде?

 

BEZ.

I'M A MAN

BLACK STROBE - I'M A MAN

Now, when I was a little boy
At the age of five
I had somethin' in my pocket
Keeps a lot of folks alive

Now I'm a man
Turnin' twenty one
You know, baby
We can have a lot of fun

I'm a man
I spell M-A-N
Woah, I'm a man

All you pretty women
Standin' in line
I can make a love to you, baby
In an hours time

I'm a man
I spell M-A-N
Woah, I'm a man

Goin' back down
To Kansas town
To bring back the second cousin
Little Johnny the Conqueroo

I'm a man
I spell M-A-N
Woah, I'm a man

The line I shoot
Will never miss
The way I make love to 'em
They can't resist

I'm a man
I spell M-A-N
Woah, I'm a man.

BEZ. (как пропуснах и се не родих мъж де...)

степта

-Кажи ми,
къде се загуби в степта?
Кой там те прокуди?

-Как мислите

блуждаят във тревите сухи!

Шепот ням
едва ще уловиш...

-Защо все

крадеш думи, та без глас

да остават в мен звуци?

-Там феите
танцуват в нишките и всяка,

последен час

споделя в танц.

-Отново

след теб тръгвам! Не знам,
за кой път се губиш.

-Аз никога,

фавните подмамват ловко,

със опасен чар
с песни, току виж..

магия тайно да направят?

* * *

Но нали си ти, и аз съм аз? Нали сме стъпили в степта!
А назад нищо не чака. Дори мракът е вчерашен.

(песента на цъфналия троскот)

BEZ.

His name was Smith

Рисунка: Емил Марков, "Smith"

Познавате ли Смит?
Ето го - този вдясно. Плешивият (другия) му беше най-добрият приятел. Ама сега няма да говорим за него.
Смит беше ковач, но душата му беше мека като памук. Постоянно разправяше наляво, надясно, че много бил обичал птиците. И действително - имаше си кафез с отбрани врани, но любимката му бе една индийска гарга. Официалното име на която - Гертруда (но на галено я наричаше Гери).
Даваше на Гери паници с трици. А за следобедна закуска - по една шоколадова бисквита. От всичките му любимци, само Гери живееше свободно - тя нямаше кафез. А преди лягане, Смит ѝ разказваше приказки за фазаните, за гълъбите, за сойките и за кълвачите.
 За жалост, на Смит му се случи злополука.
Разбирате ли, докато ковеше в ковачницата с най-добрия си приятел, на онзи случайно му се изплъзна чука от ръката. И Смит остана без глава. Е, не беше без глава много дълго време (тя изхвръкна някъде и не можаха да я намерят, затова му пришиха една кратунка). Гери изчезна също като главата му.
 На погребението пуснаха всичките му птици на свобода.

А най-добрият му приятел наследи ковачницата.

BEZ.

Tell mama!

Понякога се налага да кажеш на мама. Хайде, наистина. Просто няма как - така стоят нещата.

Не, това не е изгодно за теб.
Да, тя ще запомни точно това, което искаш да забрави.
Не, няма да ти го натяква (в неделя).
Да, тя наистина има повече опит от теб, колкото и да не ти харесва.
Не, тя няма на никого да каже (освен на баща ти).

Да, мама те обича, независимо дали ти го показва, или не.
Да, ти си идиот, че не ѝ го казваш по-често.

Забележка:
Води си записки, когато ти обяснява каквото и да било.
После го пусни в Google.

BEZ.

Каза Финдли!

ФИНДЛИ

— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.

Робърт Бърнс,
из "Песни и поеми"
Превод: Владимир Свинтила   


чрез BEZ.

сигурно разни глупости

Те имаха история.
За много хора, историята им беше непонятна.

Най-малкото - неразбираема.

И какво от това? Те си знаеха.

Ако може някой "копче" да им каже - признавам го.
А макар и да придобие смелостта да го направи, едва ли би имал основание.
Ами... сигурно разни глупости.

BEZ.

Cocaine man

 

BAXTER DURY             

I woke up feeling sprightly
Then I got out of bed, thought mama: “you done me proud”
Looked over the kitchen sink
Thought wow, that's my house
I paid the mortgage, it's mine
Got up, cup of coffee, went down nice tonight
Made me feel a bit moodkey
Then I sit up straight and proud, I knew I was a man
Thought mama: “he done me proud”

Ch.:
Here comes the cocaine man
Here comes a man
We wear friendly smiles
All night
Get blooded on lucifer's grave
Pray it never stop
Here comes the cocaine man
Here comes a man

So a car pulls up, and that guy downstairs
I'm wearing my best trousers
I'm feeling happy
Sunlight was shining down
I'm wearing toxsome blue shoes, with a crisp lime jazzerline
Beautiful here, the day's beautiful too

Ch: ...

Crash bang and I made it out she's actually beautiful
She stands alone, not caring who's looking
Her name's Rebecca Trollop and I fall right into her trap
Bang, it's disgusting

Ch: ...

чрез BEZ.

Виж как Мегледа!

Тя имаше четири лапи.
Гонеше гълъби и врабчета.
Скачаше в морето и после миришеше на мокро.
Пръцкаше безшумно, но всички бягаха от стаята (нищо, че се извиняваше).

Гледаше те умно, дори да не знае за какво точно става въпрос.
На рождения й ден винаги имаше торта.

Имаше дипломатични навици.
Преди да се качи на леглото, слагаше първо една лапа и поглеждаше умоляващо - за одобрение.

И наистина будеше респект, нищо че понякога ядеше лайна.

А най-прекрасното от всички неща беше, че можеше да се усмихва...


   BEZ.