Той бил калпав управител. Никой не го обичал, всички му се ядосвали или му се подигравали.
Въобще, този цар бил пълен загубеняк. Някакъв такъв.. некадърен.
Имало само едно-единствено позитивно нещо в него - това бил неговият шал.
И може би само това харесвал в себе си - великолепния си шал. Бил изключително шарен, на големи райета. Приличал малко на дъга. По принцип би трябвало да го носи само в студените месеци (все пак бил вълнен), но въпреки това, не го свалял от врата си.
Спял с него. Къпел се с него, ядял с него.
А в царството на Цар ставало от зле, по-зле: всички гладували, мизерствали и били най-малкото съдити заради заповедите му и държанието му.
В тази приказка няма поука.
П.П.: Да, всеки Цар е длъжен да пази шала си. В противен случай, какъв Цар ще бъде?
No comments:
Post a Comment