Saturday morning

 Оооооооооо!
Да се върнеш вкъщи, о!
И всичко да си е на мястото след дългото отсъствие!
Знаеш къде са ти хавлийките, чашата за кафе да е на рафтчето над мивката, кецовете да стоят до вратата, картичка за рожден ден да е залепена за монитора.

Толкова е приятно да се върнеш, да си събуеш чорапите и протегнеш крака във всички посоки.

Да си направиш цяла кафеварка, нищо, че половината ще се изхвърли.



Да те питат какво искаш за закуска. Да ядеш закуска, която някой е приготвил специално за теб. Като закусиш с основната закуска да се подкрепиш с още малко закуска.

BEZ.

Expectations

Възхитително е какъв непукизъм демонстрират котараците.

Тази Котка беше забелязана в следобеден час да наблюдава околността, застанала на пост.
Няма нищо по-удобно от дървената каса на прозорец. Особено ако е в комплект с изоставена къща.

Котката очакваше да остане незабелязана. Котката очакваше врабчето отсреща да кацне на перваза. Котката очакваше слънцето за залезе в 7:34h. Котката очакваше дрямка след заслужената почивка.

Котката нищо не ми каза.
И аз не казах нищо на Котката.

Но Котешките очаквания се оказаха погрешни.
Котката беше забелязана. Врабчето не кацна на перваза. Слънцето залезе в 8:21h. Нямаше дрямка след почивката, защото едно цигане я замери с камък.
А на Котката не ѝ трепна окото. Изумително е - какъв непукизъм.




BEZ.

Sweet home Chicago...

Приятно е да се върнеш вкъщи. Аз не живея в Чикаго. Ти?

BEZ.

нямаш име

Има едно място, на което ти нямаш име.

То е нещо като Утопия, ама малко по-простичко.
Там просто име не ти е нужно. Там просто е излишно.

Знаеш ли, името доста те ограничава. Слага те в рамки, в които си длъжен да седиш мирно (не само си длъжен, ами как ще шаваш, заклещен в някаква си рамка?). Дори да го смениш, някъде в себе си, ти си оставаш Пенка, Гергина, Карамфил, Теодосий, Жоро, Офелия.
Веднъж ти дадат име - няма как да го заличиш.

И така с твоите родители, техните родители, родителите на родителите им, пък и техните родители също... Отегчително е да те наричат по един и същ начин. Отегчително до Смърт.

Схвана ли?

Та на това място, на което нямаш име, всичко е толкова чудесно. Ако някой реши да се обърне към теб по начин, който не ти харесва, ти можеш просто да седиш и да си се усмихваш. Ако го направиш при сегашните обстоятелства, вероятно (на всичкото отгоре) ще ти лепнат още няколко имена от рода на: Идиот; А-Ти-Какво-На-Господ-Ли-Ми-Се-Правиш; Щта-Фрасна-Бе-Ей; Кво-Се-Хилиш-Бе; Изрод; Оня; Тоя; Същия; Тъпанар (тогава си адаш с всички Идиоти) и т.н.

Има голям избор, вярно си е. Ама откога е така? Откакто свят светува. Какво по-отегчително от това?

...а доста рядко, без да отговориш на името си, някой ще се усмихне.
освен отегчително е даже малко тъжно. Май така се оказа.


BEZ.

Понякога

Е, неизбежно е на човек да му дотегавее. Нека му е тегаво - само да не вика.

Да не споменаваме, че понякога някои неща са толкова неизбежни. Само понякога, но то всъщност си е напълно достатъчно.

BEZ.