нямаш име

Има едно място, на което ти нямаш име.

То е нещо като Утопия, ама малко по-простичко.
Там просто име не ти е нужно. Там просто е излишно.

Знаеш ли, името доста те ограничава. Слага те в рамки, в които си длъжен да седиш мирно (не само си длъжен, ами как ще шаваш, заклещен в някаква си рамка?). Дори да го смениш, някъде в себе си, ти си оставаш Пенка, Гергина, Карамфил, Теодосий, Жоро, Офелия.
Веднъж ти дадат име - няма как да го заличиш.

И така с твоите родители, техните родители, родителите на родителите им, пък и техните родители също... Отегчително е да те наричат по един и същ начин. Отегчително до Смърт.

Схвана ли?

Та на това място, на което нямаш име, всичко е толкова чудесно. Ако някой реши да се обърне към теб по начин, който не ти харесва, ти можеш просто да седиш и да си се усмихваш. Ако го направиш при сегашните обстоятелства, вероятно (на всичкото отгоре) ще ти лепнат още няколко имена от рода на: Идиот; А-Ти-Какво-На-Господ-Ли-Ми-Се-Правиш; Щта-Фрасна-Бе-Ей; Кво-Се-Хилиш-Бе; Изрод; Оня; Тоя; Същия; Тъпанар (тогава си адаш с всички Идиоти) и т.н.

Има голям избор, вярно си е. Ама откога е така? Откакто свят светува. Какво по-отегчително от това?

...а доста рядко, без да отговориш на името си, някой ще се усмихне.
освен отегчително е даже малко тъжно. Май така се оказа.


BEZ.