Полудяваме бавно, неусетно почти. Понякога, главата ни е като обвита от сапунен мехур. Не можем да мислим трезво и това ни се отразява ужасно. Най-лошото е, че нямаме куража да се отървем от тази прозрачна предпазваща кутия и да поживеем наистина. Само че винаги има едно но: когато мехурът се спука, ще се уплашим. Задължително. Поне един мини инфаркт ще да има. Ами да.
Важното е да си отворим очите широооооко! И да видим другите хора, които се разхождат със сапунени мехури на главите и не виждат нищо друго, освен лъскави отражения...
Важното е да си отворим очите широооооко! И да видим другите хора, които се разхождат със сапунени мехури на главите и не виждат нищо друго, освен лъскави отражения...
Но махнем ли веднъж всичките илюзии... Тогава бихме били ужасно щастливи.
BEZ.


No comments:
Post a Comment