Влакове!

" Днес ще се срещнем -
след десет години,
вчера ли бяхме
на двайсет и две.
Разделихме се с надежда
тук, на този сив площад.

Пак да се срещнем -
след десет години,
за да разкаже
всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.

Днес ще се срещнем -
след десет години,
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остава
на една далечна гара,
пак на двадесет и две."

ФСБ



Една любима песен на ФСБ...
Малко банална вече, но чудесна песен!
От студентските години на мама и тати...

Мисля си - какво би било всичко след 10 години?

Вероятно всичко, което познаваме сега, ще е различно. Нищо няма да е същото след 10 години. И хората, и местата, и всичко.
Безвъзвратно изгубено, докато не дойдат следващите 10 години, после следващите след тях и т.н... И ще дойдат нови хора, нови места и нови неща.
До следващия път, когато пак за някой ще дойдат следващи 10 години. Мамка му. Всичко се повтаря и няма никакво значение дали искаш или не. Ако не при теб - при останалите хора. Ама че сложна работа...
Остава ни само да се надяваме, че някой ден ще спре всичко да се повтаря (не че това не зависи от нас..). Да. Когато се появи единственият плюс в живота ни: този на нашия гроб. Но стига толкова песимизъм. Хайде по-ведро. Имаме още поне петдесетина години, в които да се повтарят десетте...

BEZ.