Басисти.

Басистите са тъпа работа. Хайде да си говорим за нещо по-интересно (aми промених си мнението, съжалявам...).

(Следва диалог)
-За какво Ви се говори?(казвате нещо тъпо).
-Хм. И аз имах куче. (казвате ми името).
-Беки? Хубаво име. (казвате ми породата, понеже не се сещате за друго).
-Не, не харесвам пинчерите.
 (разказвате ми трагедията).
-О, колко жалко! И на колко години умря? (дрън-дрън-дрън-дрън).
-Аха (дрън-дрън).
-Мхм (бля-бля).
-О, разбирам. (дрън-дрън-дрън-дрън).
-Е, случва се, да. (бля-бля)
-Мхм. (бля)
-Да. (...)
... (неловко мълчание)...

Добре де, ще Ви кажа нещо за басистите.
 Те са коварни поради своята простота. Защото когато видите басист на улицата, си мислите: "О, колко е очарователно! И е тоооолкова глупавичко и космато! (следват нечленоразделни звуци, придружени с нелепи имена)."
Но! Това е тяхното скрито оръжие!
Докато се главозамайвате, те Ви издебват и Ви фрасват с един бас по главата. Не е яко.
Дори и в преносен смисъл (надали има такъв обаче).

А най-глупавото е, че когато си тръгнат и затръшнат вратата след себе си, Вие не изпитвате облекчение - напротив - иска Ви се да изкрещите след тях. За да спрат и да се върнат. Ами няма пък. Поне веднъж бъдете силни и кажете : "НЕ!" (също като анонимните алкохолици).

Стига глупости... "Непроницаемост." (цитат от "Алиса в огледалния свят", с който Хъмпти Дъмпти иска да каже, че са говорили достатъчно по този въпрос.)

 

BEZ.