Пътища

http://bez-iva.blogspot.com/2011/12/blog-post_29.html

"И ний вървим, вървим, вървим, вървим нататък".

Пътищата ни се кръстосват и всеки, по своему, оставя отпечатък на чуждия кръстопът.
Засичаме се, после се разделяме. Понякога дори разменяме по няколко думи. Изпускаме ги в подходящия момент и продължаваме, сякаш нищо не се е случило.

А то се е - освен това, било е изключително. А ние сме го оставили на главата си.. и забравили.

То е нещо като шапка - открадната. Която слагаш, а после - забравяш да махнеш.
Или шал, носен от вятъра.
Някак препускат пътищата ни, без да ги забелязваме особено.
Изнизват се под крачките ни, защото са коварни. По тях дори камъчета няма, но усърдно се препъваме, мъчейки се да угодим на капризния си режисьор. В собствената си глава. Райетата на зебрата изчезват, превръщайки се в петна за периферното зрение. Уличните лампи ни наблюдават отвисоко със светещи очи.

"И ний вървим, вървим, вървим, вървим нататък."

BEZ.