Имало едно време,
един много тъжен човек. Бил тъжен, защото правел всички около себе си тъжни. И цялото това всъщност било адски кофти.
Това време било много отдавна, по-отдавна от най-старите времена.
Този тъжен човек не намирал изход, а толкова много искал да спре да натъжава близките си.
И все мислел, мислел, мислел. Не си давал почивка, търсел изход от ужасното си положение.
Ето, че дошъл ден - светъл ден.
Човекът умрял.
И изпитал такова върховно облекчение...
Но след като се издигнал високо в облаците, видял, че не е постигнал нищо: любимите му хора все още страдали. Лесно е да разберем защо - защото той бил мъртъв. Видял собственото си погребение отстрани.
И изведнъж му минала през ума една гениална мисъл: ами ако те, всичките, са били тъжни, защото той е бил тъжен? Можело е просто да бъде щастлив.
Нима е толкова лесно?
BEZ.
Това време било много отдавна, по-отдавна от най-старите времена.
Този тъжен човек не намирал изход, а толкова много искал да спре да натъжава близките си.
И все мислел, мислел, мислел. Не си давал почивка, търсел изход от ужасното си положение.
Ето, че дошъл ден - светъл ден.
Човекът умрял.
И изпитал такова върховно облекчение...
Но след като се издигнал високо в облаците, видял, че не е постигнал нищо: любимите му хора все още страдали. Лесно е да разберем защо - защото той бил мъртъв. Видял собственото си погребение отстрани.
И изведнъж му минала през ума една гениална мисъл: ами ако те, всичките, са били тъжни, защото той е бил тъжен? Можело е просто да бъде щастлив.
Нима е толкова лесно?
BEZ.
No comments:
Post a Comment