Мило мое

Има един въпрос, който спешно се нуждае от отговор.
Но аз няма да го търся, защото не му е дошло времето.
Това е само една Част от важните неща.

Помни, мило мое,
ще има чуден ден, след като видим залеза на много слънца и луни.
Ще се срещнем отново в този ден, ще се познаваме повече от преди.

Като две пътеки, които вечно се пресичат, без значение накъде завиват и защо се губят понякога.
Мило мое, не тичай по пътеката, по която вървя - не тичай след мен.
Аз няма да се върна, нали знаеш? Никога няма да е същото, каквото е било. Но може да е дори по-хубаво. Като в наш си сън за Щастие, мило мое.

Стори ми се, че каза нещо, но недочух думите ти (прости, май беше шепот в собствената ми глава).

Тежките крачки дрънчат по паважа, за да намерят своите Обятия.

Знаеш, всички правим грешки, мило мое.
Обърках те с нещо, което още не си. Трябва ти време, прочетох го в очите ти, докато избягваше моите, в страха ти от мен - защото има нещо неразбираемо в това силно чувство, което толкова те плаши.
Мило мое, ще разбереш, но трябва да порастнеш преди това.

Обещавам ти, ще се видим пак. Не защото така искам, или защото ти.

Виждаш ли сега всъщност.. колко много те обичам?

/мислите на паднала теменужка/



BEZ.