* * *Сън огромен и мрачен
пак над мен се сгъсти:
спи, копнеж неудачен,
спи, надежда, и ти!
Пада тежко крило
и очите ми скрива
за добро и за зло...
О, ти, повест горчива!
Аз съм люлка, висяща
в мрачен склеп, и една
бяла длан ме поклаща:
тишина, тишина!
ПОЛ ВЕРЛЕН,
превод: Кирил Кадийски
BEZ.
No comments:
Post a Comment