Умиращо приятелство

Помниш ли дните, когато се разхождахме с цели часове? Или пък тогава, когато можехме да си кажем всичко и после да помълчим доволни. Или когато се смеехме на най-глупавите и безсмислени неща... Можехме да споделим. Помниш ли как се изкачвахме, задъхани, нагоре, докато стигнем кулата? Дишахме на пресекулки, беше едва 5 сутринта. Но се изкачихме до върха...

А сега сме в една стая и не се сещаме защо се случи всичко това.
Как е възможно?
Нима се изчерпахме?

Вечерите, в които се завивахме през глава и гледахме филми, се изпариха в настъпващата зора.
Рисунките ни, замислени и странни, изгоряха на хълма със своите тайни послания.

Но Тайната градина е Светът...

Вече няма какво  да добавим. Нека просто излезем от стаята.
На другия ден никой няма да помни днешния, а на следващия - никога нищо няма да се е случвало.

А ти не си последния приятел на света.


BEZ.