Oще едно писмо

Сънувах прекрасен сън. И искам да ти го разкажа.

Но за това ми трябва писмо. Още едно.
И после още едно. И още едно.

Или пък нито едно. Или пък очи в очи.

Знам, този сън ще е потънал в букет от маргарити. И в януарски сняг.
Може би просто в тишина.

Ще ти разкажа моя сън без думи - само трябва да слушаш много внимателно.
Защото той се повтаря от известно време - като го усетиш, няма да го сънувам повече.
И това ще е най-чудесното усещане на света.

ти, застанал на парапета.
ти, нагазил в кишата и в чистия сняг.
Ти, който ме виждаш как отварям вратата,
която никога не е била затворена.
Ти, който вечно се завръщаш - 
но този път - оставaйки.
И нещо приказно нашепва нещо
нещо приказно шепти.

ти - застанал с топли длани,
с дъх на свежо, с връхчета на копие
в очите, който ме обичаш.
ти - очакващ, смаян - ти.
И аз - потънала в снега
на маргарити. 

BEZ.