Каквито са.

Нещата, каквито са.

Трудно е да се преглътне. Май някой беше казал нещо за горчилката, която има вкус на лайна.
Не е вярно, горчилката няма вкус. Безвкусна е като въздуха.
Нещата такива, каквито са, могат да се видят без страдание (напоследък тази дума е навсякъде). Безпристрастно, обективно - каквото е - просто е.

Придавайки смисъл на всичко, се лишаваме от това да търсим смисъла, защото просто знаем - "да, той е там, нали знаеш". И с това се продължава непрестанното въртене в кръг: щастие, страдание, щастие, страдание.
Но смисълът не е там, няма общи правила за управление на каквото и да било (обичам да говоря глупости). Нито общи принципи, нито общи идеи. Няма, няма, няма.
Пише го и в разни книжки за будизма.

"Ето, нека си представим, че стъклото става като тюл и ние минаваме през него.."
из "Алиса в Огледалния свят"

BEZ.