Франки и човекът, който знаеше буквата "Ъ"

Франки всъщност не съществува, той е тя и е мъртъв от много време. Всъщност.

Франки беше той и беше жив, беше куче и го качиха насила в трамвая. Трябваше да се разполага в ужасно неудобната плетена пазарска кошница, купена от БИО магазин (преди да се напълни с косми, беше пълна с пликчета пълнозърнесто брашно и типов пълнозърнест хляб) и предназначена за единственото му възможно транспортно средство.
Господарят на Франки изобщо е без значение - неговата служба на носач е изключително незначителна.
Сложиха Франки на последната седалка, точно до задното стъкло на трамвая. Вратите се затвориха с оглушителен трясък и ушите на Франки щръкнаха нагоре, той самият моментално си показа влажния нос над ръба на кошницата. Ето какво му мина през ума: "ТРЯС".
Трамваят тръгна.
Чак сега Франки забеляза един много странен типаж, който седеше на седалката до него. Човек със сив протрит каскет, мургава кожа - сбръчкана от непрестанна кашлица, повлияна от непрестанно пушене, човек със страшно тъп поглед и позлатен "Ролекс" за 13.99 от Женския пазар. Мъж, на пръв поглед около 50-годишен, висок, но прегърбен (изглеждаше смазан от непрестанната мизерия, в която живееше, но Франки не знаеше това). До него - една много невзрачна млада жена с права невзрачна коса, правилни невзрачни крака, с приятно, но невзрачно лице и невзрачна чанта. Обувките й бяха червени, но Франки нямаше как да знае това.
Жената беше ниска и не можеше да си продупчи билетчето.
- Извинете, може ли... - каза тя с тихичък невзрачен гласец на огромния, потиснат, тъп мъж, подавайки му билетчето си.
- Ъ-ъ-ъ - каза той и го взе, за да го продупчи, защото имаше дълги и ужасно космати ръце.

Жената после си прибра билетчето, но изглежда този странен тъп тип й се видя интересен и реши да завърже някакъв разговор. Каква по-подходяща тема от времето - толкова очевидно и винаги така приятно за обсъждане.
- Днес времето май ще е хубаво... - гласът й потъна и се изгуби в неразбиращия поглед срещу нея. Навън валеше пороен дъжд.
- Ъ?
- Днес времето май ще е хубаво - тя помисли, че не я е чул.
- Ъ-ъ-ъ-ъ.. - унило отвърна той.
Настъпи мълчание. Тъй като тази тема беше напълно изчерпана, тя заговори за времето в абстрактния му смисъл.
- Знаете ли колко е часът?
- Ъ-ъ - беше придружено с отривисто поклащане на главата в знак на отрицание.
Настъпи мъчание. Франки беше ужасно заинтригуван от случващото се и за да го покаже, реши да излае веднъж, Франки си помисли: "БАУ БАУ".
Жената се зарадва, че може да покаже нежната си страна и възкликна:
- Какво сладко кученце!
Мъжът се обърна към него, усмихна се и каза:
- Ъ-ъ-ъ.
Настъпи мълчание. Дойде нейната спирка, тя се усмихна по нейния си невзрачен начин.
- Довиждане, приятен ден!
- Ъ-ъ-ъ-ъ! - той го придружи с поклащането на главата си.

На следващата спирка слезе Франки, заедно с персоналния си носач.
Когато вратите на трамвая се затвориха, вътре в него остана само силуетът на един много тъжен мъж. И всичко около него тънеше в сивота, той самият беше толкова сив. И неговото "Ъ" висеше, обесено на 50-годишния му врат. И не можеше нищо да направи, как да се бори с ахроматичния си живот? И си каза наум "Ъ-ъ-ъ...", с най-голямата печал на света.

Ето този мъж носеше позлатен часовник.

Франки умря 12 години след това. В деня на смъртта му разбраха, че не е той, я тя. Огромният израстък, считан за отличителен полов белег, се оказа тумор по рождение.

BEZ.