Имало едно време,
един ужасно тъжен човек. Той не мразел всички хора, нищо, че те така си мислели.
Този човек искал да направи добро на света. Въпреки, че светът понякога и сам знае какво е най-добре за него.
Давал много съвети, повечето тъжни, бил ама много сериозен. И някак... като почвал да говори, очите му се притваряли и веднагически образували тъжна усмивка.
И той искал да каже на света, че е самотен, но ужасно много не знаел как. А светът все така си стоял настрана, светът не иска да бъде тъжен, светът иска да бъде щастлив, нищо че не знае съвсем какво точно значи това.
И цялата работа се свежда до това, че този човек си мислел, че знае какво е щастието.
И точно затова бил толкова адски нещастен.
BEZ.
един ужасно тъжен човек. Той не мразел всички хора, нищо, че те така си мислели.
Този човек искал да направи добро на света. Въпреки, че светът понякога и сам знае какво е най-добре за него.
Давал много съвети, повечето тъжни, бил ама много сериозен. И някак... като почвал да говори, очите му се притваряли и веднагически образували тъжна усмивка.
И той искал да каже на света, че е самотен, но ужасно много не знаел как. А светът все така си стоял настрана, светът не иска да бъде тъжен, светът иска да бъде щастлив, нищо че не знае съвсем какво точно значи това.
И цялата работа се свежда до това, че този човек си мислел, че знае какво е щастието.
И точно затова бил толкова адски нещастен.
BEZ.
No comments:
Post a Comment