Прикаzка за bosiя човек

Имало едно време,

един човек, който ходел бос в метрото.

 Изваждал винаги една и съща книга с шарени корици и започнел ли да чете, такава наслада се изписвала на лицето му, че будел възхищение наоколо си. Четял винаги един и същ разказ на Кортасар. До припадък. Този човек си пуснал дълга брада и коса, защото искал да прилича на корабокрушенец.
Иначе казано, по професия бил художник. Правел фантастични рисунки с молив, с въглен и с креда. Пастелите му били ненадминати.
Но една скулптура направо разбила всичките му представи. Работел толкова усърдно над нея, че дори забравил за умората и глада си. Най-накрая я завършил. Толкова цялостна. Толкова... толкова... Нямал думи да я опише. Затова я снимал и я разлепил по всички стени, стълбове, тераси и дървета. А след това... Ами след това пак отишъл бос в метрото. Започнал да се ослушва: искал час по-скоро да разбере каква реакция е предизвикала у хората.
Шок.
Снимката станала толкова известна, че всички искали да узнаят кой я е направил. Рошавият човек обаче никога не се издал и останал анонимен. А насладата от успеха останала пълна...
Завършена в неизвестността си. Точно като работата му.

Край, който всъщност не е край.

http://www.youtube.com/watch?v=N4eshdFCpOQ

BEZ.