Всеки път като чуя скърцащото жужене, приличащо на песен под прозореца - се сещам за приказните думи, които утешават със ситното си и монотонно свирукане. През дъха на едно насекомо излиза порой песни, забравени преди хиляди години. Те се отдалечават, понякога за отразяват и изгубват в сухите треви по пътя. Понякога просто пожарите ги поглъщат по погрешка, разтварят мелодията и биват разтворени в нея самата. Такива спомени не се забравят, оставят се близко до някое дърво, за да чакат някой да ги намери. Е, аз ги намерих и сега се превръщам в разтвор от ноти и кислород.
А този човек, толкова анонимен и красив, предава песента на миналите неща по света, тя ехти, връща се при него, да я започне отново. И слушателите дори не разбират какво точно чуват, но то ги кара да са красиви. Може би, защото им се струва, че свирачът винаги е бил близо до тях. Закриля ги с мелодия, с вятър, със суша и с море.
Той е близко като щурец.
BEZ.
No comments:
Post a Comment