Узрял в душата плод

И без друго реалността не е така ужасяваща, както ми я представят.
Те самите виждат ли реалността?

 * * *

ТАМ ВЕХНАТ хора и се удивляват:
светът за тях е пълен с грозота.
Мнозина даже и не осъзнават
усмивките им как се разкривяват
в застинали гримаси през нощта.

Те се въртят със смазано сърце
в безсмислици, без никаква утеха;
и овехтява всяка дреха,
и остаряват младите ръце

Тълпата ги притиска и ги трови,
макар че всеки е и слаб, и плах.
Бездомни псета само са готови
понякога да се влекат след тях.

Стотици мъки ги гнетят страхотно,
а всеки час ги кара да крещят;
край тъжни болници кръжат самотно
и чакат да им дойде там редът.

Смъртта е там. Не тя, която с радост
през детствотоим вдъхваше живот -
гальовна смърт под светъл небосвод...
Сегашната - зелена и без сладост,
напомня неузрял в душата плод.


РИЛКЕ, из "Книга за бедността и смъртта"

чрез BEZ. (след посещението в лудницата за дъждовни червеи)