Afternoon smoke

Грозотата отсъстваше от нашите разговори.

Изпаренията, извиващи се от чашите хималайски чай, ни правеха истински бохеми (само между 4 и 8 часа ).
Но ето, че уловихме един момент - между издишването на цигарения дим и едно полуживо дежавю - когато спряхме да мислим за себе си. Видяхме ясно какво ни очаква. И се уплашихме от това, което видяхме, и се разбягахме на всички посоки - като паяци, и никога повече не се погледнахме, не бяхме същите. Никога повече.

Чашите все още стоят на ниската дървена маса, чаят отдавна се е изпарил напълно, димът е станал част от Великата Бохемска Атмосфера, а ние...
Ние изобщо не се познаваме вече.

Навсякъде по света ли се случва това?

BEZ.