прекарах време, в търсене на спокойствие

Прекарах толкова много време в търсене на спокойствие - най-накрая, мисля, го открих.
Изненадата беше пълна, когато разбрах, че е било в мен през цялото време.

Прекарах и толкова много време, губейки времето си в ядосване. Следователно... дори не прекарах времето си, то прекара мен.

И днес чух нещо... за безполезното фантазиране и за полезното фантазиране. Да очертаем ли границата, за да се вижда по-добре?

Само като си помисля колко много време - напълно изчезнало и дематериализирано от опитите да го задържиш, заради собственото си спокойствие - е зачеркнато завинаги...
Така сме сграбчили нещата в ръцете си, така не ги пускаме, че те се задушават и умират. А ние продължаваме да стискаме труповете им, с идеята, че още са живи, вдъхваме кураж на идеалите си (да, тези, в които се уповаваме поради някаква неузнаваема причина) и се превръщаме в гниещи отровни гъби, разяждащи самите себе си.
Колко много време сме изгубили в очакване на фалшиви събития? Тези, протекли единствено и само в главите ни, съзнавайки несъвършенствата им... довели до събирането на идеали, вместо на манатарки.

Безполезното фантазиране е болезнено, води до рак, ХИВ, СПИН и други весели неща. Води до всекидневни разводи с реалистичното и обективно мислене. Води до Смърт, най-вече.

Колко често сте си представяли Смъртта? 

Смъртта има толкова много свободно време за търсене на спокойствие. То се състои в нея, тя е част от него - те са едно цяло във всички човешки тела.

Разбираш ли... прекарах толкова време в търсене на смъртта. А тя се оказа просто спокойствие.
Моментът на срещата ни беше лишен от гняв и от думи.

То си е нещо, което просто ... се случва.


BEZ.