Да имаш нещо, значи, че го притежаваш.
Какво притежаваш, ако не бездънното и красиво нищо?
Строим замъци, под които няма почва, а те се срутват - много чудно. Остават само спомени от светлините, дупки от стъкла и тук-там някоя раничка, нещо одраскано.
Не, не замъци - дори да са прости каменни зидове - пазим се зад тях, строим ги, за да си ги имаме, защото са си наши.
Искам да те питам нещо:
Познаваш ли един човек - само един - който някой ден няма да умре?
Всеки минал покрай теб, близките ти, кучето ти, мухите в главата ти - всички те са бъдещи трупове. За какъв дявол са им притрябвали замъци, зидове или тухли, за да ги строят.
Разполагаме с нищо и това е най-доброто, което ни се случва. Да имаш черно, в него да подреждаш цветно и да те щипе раната на показалеца, докато държиш котката Мърла под мишницата.
Кажи ми наистина... Какво притежаваш?
http://www.youtube.com/watch?v=XOIr2Zp1KoQ
BEZ.

No comments:
Post a Comment