КЕЦОВЕ и хора

Като филмова лента: Прехвърчат кецове със завързани връзки. Движат се заедно. Пътуват постоянно. Попадали са къде ли не... На покриви на сгради, в задни дворове, в други държави, под седалките на коли, летели са в небето, вдигали са прахоляк във въздуха, газели са в мътни и в чисти води...
Ако има начин кецовете да живеят вечно. Но надали.

Ще им омръзне, ще се откажат. Платът им ще прогние и ще се смеси с пластовете земна кал. Никой няма да ги помни. Пък и за какво? Най-обикновени кецове, които просто къде ли не са били. А и си е уморително цяла вечност да си къде ли не, при това на едни и същи места. Може би имат нужда от спокойствие.

Те не са живи - те са предмет. Но това няма значение. Защото са били обувани от някой, който е бил жив къде ли не. И той, заедно с кецовете си, е правил какво ли не. И е дишал къде ли не. И къде ли не е пил мляко с какао.

Този, който носи кецовете, не е вечен. Ще дойде светъл ден, когато няма да може да обуе каквото и да било. Няма да може даже отново да си поеме въздух. Кецовете също.

Времето им заедно е всъщност толкова малко.

BEZ.