Ново Начало

Мислех си за разни работи.
Наблюдавах разни неща.
Вдъхновявах се постепенно.

И накрая реших, че е време отново да се взема в ръце - да седна и да взема нещо да напиша.
Почнах да попрекалявам, ама карай, то на всеки се случва.
 Да видим.. това май е нещо като ново начало? Е, време е.

Мина цял септември в пълно мълчание.
Ето, дори листата почнаха да падат. Лястовичките отлетяха. Какаото вече няма същия вкус на лято. И всичките му там.. хреми и кихавици започнаха да се появяват.

Пък то май... всичко си е същото, но с малко по-засукан вид. И с по-разхвърляна стая.
И с повече кърпички за нос.

Сред всичкия този хаос има нещо, обърнато с главата надолу. То мига на парцали и има формата на гнила тухла. Но ето, за него Месец Октомври не е нищо повече от още един шанс да промени обстоятелствата. Както всеки пореден месец. И всеки ден.
"Хайде, стига плямпа! - започва с тъничко гласче - Започваш да ме отегчаваш!"
Гледай си работата. Твоето място е сред хаоса на стаята. Пък аз трябва да пиша.
"Ама обърни ми внимание! Имам толкова много неща да ти разказвам..."

Мълчание.
Какво вещае Новото Начало?
Компотите са направени, чехлите са си на мястото и хладилникът е затворен (лъжицата в ръката ми отклонява пътя си и се гмурва сред парченцата оранжеви кайсии). Ръкавицата е хвърлена. Малко трудно ще се върнат нещата в предишното си положение.

Затова ще посрещна Новостите с компот и с лъжица в ръка.

BEZ.