Dream a little dream

Ето един сън през деня...
Разхождаш се и всичко е обляно в светлини. Минава човек, облян в светлина. Минава куче, обляно в светлина. Минаваш покрай витрини, облени в светлина. По паважа има накапала светлина. Има светлина, заседнала между спиците на колелото. Слънцето е светлина. Лъчите му парят и светят. По небето е полепнала светлина. По лицата на хората, разляна по цялата улица като светещо мастило. Очите светят. Светещи хора се прегръщат. Светлина! Колко ли е ужасно да не виждаш...

...Но когато настъпи нощ, всички са равни пред мрака на небето. Пред мрачните дървета. Пред пустите улици, на които е легнал спящ мрак. Черните минаващи кучета, които сякаш никога не спят. Тежките мрачни хора, които крачат мрачно и тъмно по паважа. Мракът е заседнал във витрините. Мракът е залостил вратите. В мрака на нощта има страх, когато вдишваш мрачния въздух.. Колко ли е ужасно да виждаш...