Масата

Имало едно време,
една маса за рисуване. Тя била премествана хиляди пъти, на хиляди места. Никога не оставала за дълго на едно място. Понякога се чувствала много самотна, защото я забравяли... Нейните собственици (художници-господари) преди рисували всеки ден върху нея. Но изведнъж престанали да намират време за това. Пуф! И времето се изпарило..
Минали много години.. По масата се натрупал прах, малки и големи паяци я оплели в паяжини. А художниците-собственици си казвали: "Хайде някой друг път. Сега няма време".
Случило се така, че те забравили как се рисува. А масата ги чакала, защото какво друго може да прави една маса за рисуване?
Понеже художниците-господари забравили да рисуват, я затрупали с кашони и боклуци.
Но ето, че един ден, както си нямали време, при тях дошла една много малка жена.
Нейната коса светела като златна. Тя застанала до тях и ги загледала мълчаливо.
- Защо не рисувате?
- Ние не можем да рисуваме вече.
- Защо?
- Е, така се случи, че забравихме..
- Спомнете си тогава!
- Но нямаме и вдъхновение...
- А как да имате, като не рисувате?
- Не е толкова лесно, колкото казвате...
- Защо да не е? Нима има нещо по-просто от това, да правиш нещата, които обичаш? Защо да не е така и с рисуването? Нима е трудно да вземеш молив и къс хартия?
- Не е толкова лесно...
- Нима?

Малката жена отишла при масата и с един замах съборила на земята всичко, което имало върху нея. Извадила от магическата си торба един молив и започнала да пише по стената: ВИНАГИ ИМА ВРЕМЕ. После се усмихнала и пуф! Изчезнала в дън земя!

Художниците-собственици ахнали от почуда. Моливът стоял на масата. Художниците взели молива. На масата имало хартия. Те взели хартията.

Художниците започнали да рисуват върху масата....
Те нарисували една малка жена (нейните коси светели).

http://www.youtube.com/watch?v=6KjLgFXoeJ0

BEZ.