As we walk along...

Не забелязвате това, когато се качвате в тролея, нали? А го има. Това е най-обикновено отражение на стъклото. А снимката е направена на път за училище. В 7 и 46 сутринта. Една спирка пред да сляза.

Замислете се: колко неща пропускаме да видим? Колко малко неща забелязваме! Колко малко неща искаме да видим...

И няма нищо необикновено в тази снимка-никакви програми за желани ефекти. Чиста реалност. Даже не е абстрактно. Ще е чудесно, ако можете да го забележите следващия път, когато се качите в тролея. Или в трамвая, или в автобуса. Или в колата. Или в бетоновоза. Или където и да било!

Такива неща има навсякъде около нас... Само трябва да отворим очите си достатъчно широко (докато не ни потекат сълзи). Детайлите са едно от най-важните неща. Те изграждат големите неща. Всички мънички детайлченца. Ами колко много неща не забелязваме докато вървим по улицата! Минават всякакви чудновати хора, а виждаме само това как са облечени. Или какви обувки носят, или дали са яли чесън наскоро, или смешната им походка. На бас, че някои дори и това не забелязват.
Има по-важни неща от това-забелязвате ли дали този, с който се разминавате, е щастлив? Или нещастен? Или ядосан? Или си мислите, че това не Ви засяга?...

Много смесвам "ние" и "вие", но то май е едно и също нещо. Както и да е.. ДЕТАЙЛИТЕ СА ВАЖНИ! Ето, и аз изпускам нишката понякога.

BEZ.