Искам да кажа!

Искам да кажа нещо, което да звучи искрено. Но виждате ли, там има един проблем-не съм много искрена понякога. Понякога ми омръзва да се преструвам... Омръзва ми да фалшифицирам палачинките, чашите кафе сутрин, слушането на блус в ранния следобед. А има още толкова много време за всичко.

Имаше веднъж една седмица. Това беше съвършената седмица, в която всичко беше наред. Може би там беше проблемът, няма нищо съвършено. Колко жалко, че толкова малко хора забелязаха тази седмица. Имаше толкова много неща за казване тогава. И много за споделяне. И подаряване на хубави неща. И палачинки рано сутрин...

Къде са хората, които познавах? Аз ли се промених? Виждам ги, но те вече не ме виждат. Различни са и разочарованието.... но аз не се оплаквам. Констатирам.