Не се сещам. Може би е бил някой важен човек. Може би той се усмихва сега, когато се сети за мене. Може би наум прехвърля в главата си всички събития.
И все пак-защо не се сещам вече кой е този човек? Нима е толкова далеч?
Цветята в хола-виолетови и бели маргаритки, ме чакат и ме гледат изпитателно.
Водата в стъкленото им шише намалява пред очите ми.
Листата им падат, мъртви.
Защо цветята не говорят?
No comments:
Post a Comment