Бебето и тихият исполин

Качих се в метрото, сякаш попаднах в безнадеждно задънена улица.
И около мен е пълно със стари хора, всичките до един в лошо настроение. Толкова ужасно сбръчкани, като сушени сини сливи, чиито бръчки се събират в една съсредоточена точка - а именно - връхчето на носа. Останалите някак се разпределят покрай старческите им дементирали ноздри. Най-малката част се групираха на редици по челото.

На следващата спирка се качи бебето.
Заедно с него, в последния момент, влезе и един много тих исполин, който залитна и се хвана за лампата на тавана.

Количката на бебето причини още сеизмични движения по лицата на старите хора, защото освен сбръчкани и недоволни, бяха също така тлъсти и трудно подвижни. Количката беше заставена да стои мирно по средата на вагона - на крачка пред мен и на половин от исполина.
Той залитна към количката, но в последния момент кракът му реши да не се препъва и да не пада върху нея.
Исполинът беше на 32 години и 5 месеца. Бебето беше с 32 години по-малко. Исполинът имаше косми по гърба, косми по краката и косми по главата. Бебето имаше с 32 години по-малко косми. И двамата бяха руси.
Бебето прикова железен поглед в очите на гиганта. Той хладнокръвно му отвърна.
Това беше момент за уточняване на територии, който да те накара да се почувстваш неудобно от цялата нажежена ситуация.. Прехвърчаха искри.
Накрая бебето извърна поглед, мислейки си: "Боже, тва е толкова нередно".

Исполинът си помисли, че нещо с това бебе не е наред.
Възрастните хора си мислеха колко много мразят градския транспорт.

Аз обърнах гръб на света, за да сляза на следващата спирка.
Аз пропуснах спирката.

Тъпият исполин ме ръгна с лакът в ребрата, за да слезе, а тъпите колела на тъпата количка ми минаха през палците на краката.
И тъпите сбръчкани хора вътрешно просто си умираха от смях.

След 98 години, аз умрях защото не употребих нафталина по предназначение.

BEZ.