Защо?

Защото понякога си задаваме странни въпроси. И рядко намираме отговорите им на мига. Случва се така, че бягаме от въпросите вече. Въпросите са нещо лошо.
Лошо е да останеш сам с мислите си. Лошо е да се цепиш от колектива. Да питаш и да мислиш са две лоши (ама много лоши) неща.
Питайки "защо", си създаваме само неприятности. Ние сме много, ама много лоши.
Защо продължаваме да питаме? Няма ли да спрем да усложняваме всичко около себе си?
Разбира се, че няма.
Сигурно тук се питаш: "Защо?".
Нека въпросите секнат изведнъж. Хайде да заживеем щастливо, само че с по-малко информация. Ние всички сме странни със странните си въпроси. И всеки един си има странничък въпрос, отправен към самия него. Или кой знае към кого.
Защо? Всичко друго, но не и конкретен отговор, ни чака да заспим блажено. И така, оставяме въпросите за следващия път, когато питането би било по-удобно. След закуска. След училище, след работа, след като си вземем душ, след като разходим кучето, след като приключим този разговор.
Това е.

За да питаме.

BEZ.