Friday, February 3, 2012

ЖИВ!















Аз Съм Жив!
(да бе, повярвах ти)
Аз Наистина Съм Жив! (е хубаво де)

Аз Съм Жив До Мозъка На Костите си! (каза сутрешният труп)

Ох, няма ли да го оставят на мира.. Той е толкова уморен. Толкова му се иска да е жив, и толкова много не е. А те само го тормозят с глупавите си неща: ходи на работа, изпери, изглади, отиди еди-къде-си, направи еди-какво-си, ама и в същото време бъди щастлив и доволен, защото иначе се вкисват всички..
Горкия. Не го оставиха на мира. Никога. Можеше само да се упражнява да казва: "Аз съм жив!" и вътрешно, с цялото си сърце, да му се иска да не е..



BEZ.

No comments:

Post a Comment