МАРУФ ОБУЩАРЯ

Имало едно време,

Един обущар. Неговото любимо занимание било да лежи на пода в своята обущарница.
Работел много. Постоянно и без почивка. Но това не бил какъв да е обущар: той бил много специален. През живота си не ушил нито една обувка.
Имал черна къдрава коса и брада, ходел постоянно с един жълт гащеризон и всеки ден си свивал точно 17 цигари. Пиел кафето си чисто, посолявал сладките кроасани. Обичал да рисува обувки по стените на обущарницата си.
Но повече от всичко, той обичал едно момиче.

Като всеки нормален обущар (макар че се уточнихме, че нашият е специален), трябвало да е особняк и да е самотен. Ама това никак не му се нравело.

Момичето, което обичал, си нямало име. Затова не я наричал никак. Пък и това нямало особено значение за него.
Решил да я нарисува на стената на своята обущарница. Така можел да я вижда всеки ден.
Но защо специалният обущар никога не казал това на момичето без име? 

Защото тя не съществувала.

... Маруф обущаря станал на петдесет и девет години и осем месеца. Накрая срещнал момичето без име: тя била сладкарка. Обичала да работи в събота, но не и през останалите 6 дни от седмицата. Имала къса червена коса и не пушела. Постоянно носела любимите си черни лачени обувки. Обичала мляко с какао и обичала да пее. Но повече от всичко обичала едно момче...
Къде е специалният обущар, който обичаше момичето без име?
 
Умря.

 

BEZ.