BEAUTY

 Има толкова красиви неща... "Красотата ще спаси света!" Как е възможно да ни заобикалят наистина толкова много прекрасни неща! Толкова ли сме специални ние, хората - с какво сме заслужили тази красота? Не я ценим. А тя е там. Тук. Навсякъде. Само слепите я виждат, глухите я чуват, а малоумните и сакатите я усещат... С какво сме я заслужили...
С какво, като унищожаваме всичко, което е красиво (да започнем от природата и да завършим със собствения си живот).
И не става въпрос само за малките неща - те са важни, защото изграждат големите, става въпрос за това, че сме застанали пред Айфеловата кула, а обръщаме внимание на дъвката, която сме настъпили. Какво ни се е случило, по дяволите! Къде е красотата!И не е нещо недостижимо - тя си е там. Въпросът е, че нещо винаги ни пречи да я разберем, защото явно освен всичко останало, тя е толкова много, че не можем да я понесем.  
... Събудих се рано сутринта. В стаята беше тъмно. Единствената светлина беше тази, която се отразяваше в стъклото на вратата. И там - една женска фигура. Тя светеше, движейки се с бавни и плавни движения. Не приказно, а призрачно красива... Не помня нещо по-красиво от това. В един кратък миг си помислих, че сънувам. Докато осъзная какво правя, взех камерата си и го заснех - това първо съновидение. Усмихнах се. Запазих го в тайна.
Само се питам: защо оскверни единственото скъпоценно, което имаше, като го засне? За какво? За да се увериш, че го е имало? Нали знаеш-това е важното. Но не-ти си човек и ти трябва аргумент пред другите хора. Иначе никой няма да ти повярва. Е браво, много умно. Бъди горда със себе си...
Хората, ние, имаме нужда от доказателства за красивите неща, защото сме абсолютно убедени в тяхното отсъствие и несъществуване. И като ги видим, първата ни мисъл е: не може да бъде истина. Много, много умно от наша страна.
Ние сме длъжници на красотата в живота си.

  http://www.youtube.com/watch?v=ZpgY5S3AcSw

BEZ.