Lechuga

Имало едно време, 

една Марулка. Тя нямала златни коси. Те били чупливо-прави, бухнали и разкошни.
Марулка живеела далеч, в една висока кула (не обичала много хората).
Един ден, покрай кулата минал случайно един принц. Рус и със сини очи. Той си нямал име.

Та, било му интересно дали случайно не живеел някой в тази кула. Понеже знаел наизуст приказката за Марулка, извикал:

"Марулке, Марулке, украси стената с твойте коси!"
Марулка го чула, но не си спуснала косите. Пък принцът взел, че се изнервил. И викнал пак:

"Марулке, Марулке, украси стената с твойте коси!"

Марулка си направила труда да погледне през прозореца на кулата (защото все пак имала прозорец). Видяла принца и го харесала. Решила да си спусне косите.
А той, понеже бил принц, не постъпил невъзпитано и не започнал да се изкачва по косата на Марулка. Вместо това я попитал:

"А след като ме чу и украси стената с твойте коси, моля те, кажи ми, че имаш стълба и слез!"

Марулка се усмихнала. Влязла си в стаята и отворила вратичката на тавана. Качила се на покрива и спуснала една дълга въжена стълба от ветропоказателя. И слязла при принца. Казала му:

"Дълго време те чаках. Защо се забави?"

"Защото така пише в приказката."

И те заживели дълго и щастливо до края на приказката.


BEZ.